Решение № 6767 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9667/2012 г.

Решение № 6767 от 17.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9667/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Диян Христов Димитров от гр. Търговище, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Цветелин Николов Игнатов, Адвокатска колегия - гр. Търговище, срещу Решение № 1237/10.05.2012 г. на Варненския административен съд, първо отделение, десети състав, постановено по адм. дело № 329 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) № 181102036/30.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - град Варна, изменен с Решение № 839/28.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при постановяване на атакувания съдебен акт решаващият състав не се е произнесъл по релевираните в жалбата възражения и е игнорирал доводите му, че закупените пилета, лекарства и фуражи като потребими вещи не остават собственост на възложителя по сключените договори. Аргументира се с обстоятелството, че е закупувал пилетата и материалите за угояването им, впоследствие е продал угоените животни и именно поради това рискът от погиването им е преминал върху него в качеството му на собственик. Според касатора, съдът не е обсъдил и възражението му досежно приложимата разпоредба на чл. 6, ал. 8 от КСО и невъзможността да се извършва последваща декларирането корекция на осигурителните вноски. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата, моли настоящата касационна инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изменения ревизионен акт или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Варна не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на производството по адм. дело № 329/2012 г. по описа на Административен съд - Варна е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт (РА) № 181102036/30.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, изменен с Решение № 839/28.12.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с което са определени задължения както следва: данък върху дохода по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2005, 2006 и 2007 г. и 2008 г. в размер на общо 3627.85 лв. и лихва върху тази сума в размер на 1361.43 лв.; окончателни вноски за фонд ДОО за 2005, 2006 и 2007 г. в размер на 2702.91 лв. и 2652.35 лв. - лихва върху тази сума; окончателна вноска по ЗЗО за 2005, 2006 г. и 2007 г. в размер на общо 758.59 и лихва върху тази сума в размер на 388.76 лв. и задължения за ДЗПО за периода 2005 - 2007 г. в размер на 614.65 и лихва 571.85 лева. За да отхвърли депозираната жалба, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Решаващият състав е изложил мотиви във връзка с получените от ревизираното лице доходи от угояване на пилета и след като е преценил, че те не могат да се квалифицират като доходи от произведена животинска продукция е достигнал до заключението, че в тази си част РА е материално законосъобразен. В тази връзка той е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е възприел следната фактическа обстановка: Съобразно подадената годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 г., Диян Христов Димитров е посочил, че е земеделски производител и има получен доход от отглеждане на пилета - бройлери в размер на 22609 лева.. За 2006 г. декларираният от него като земеделски производител доход от отглеждане на пилета - бройлери е в размер на 20280.41 лв., а за 2007 г. по ЗДДФЛ - в размер на 26416 лв. и за 2008 г. - 46 496.17 лева. За установяване на произхода на получените през ревизирания период доходи в хода на ревизията лицето е представило договори с предмет "угояване на пилета бройлери", сключени с възложителите "Лудогорско пиле" ЕООД, гр. Разград и "Свиневъдство - Аспарухово" ЕООД, с. Аспарухово. След като е анализирал основанието за сключването им и техните идентични клаузи, по силата на които възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск угояване на пилета - бройлери, съдът е приел, че договорите притежават спецификите на договори за услуга, по силата на които изпълнителят е поел задължението да угоява пилета бройлери, собственост на възложителя, но не и да осъществява продажбата на непреработена животинска продукция. Посочил е, че това от своя страна обуславя неприложимостта на разпоредбата на чл. 12, ал. З от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. З от ЗДДФЛ, съгласно които не се облагат с данък доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително извършващи дейност като еднолични търговци, за непреработена растителна и животинска продукция. Съдът е преценил, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 10, т. 6 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 8, ал. 9 от ЗДДФЛ, според която доходите, произхождащи от дейности в областта на селското, горското и водното стопанство, подлежат на облагане. На основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗОДФЛ (отм.) за доходите получени през 2005 г. и 2006 г. и чл. 29, т. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. З от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. от получения доход са приспаднати нормативно признатите разходи в размер на 70% за периода 2005 - 2006 г. и в размер на 40 % за периода 2007 - 2008 г. и задължителните осигурителни вноски, в резултат на което съдът е преценил, че при административното обжалване правилно е определен размерът на дължимия данък върху дохода. Досежно определените дължими вноски за ДДО и ЗЗО и ДЗПО за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., решаващият състав е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО не изключва последващото събиране на допълнителни осигурителни вноски. В обобщение съдът е приел, че и в тази му част измененият РА е материално законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че решаващият състав е постановил формални мотиви и не се е произнесъл по релевираните в жалбата доводи. Съдът подробно е обсъдил клаузите на представените от ревизираното лице договори, наименовани от страните по тях - договори за изработка, с които изпълнителят е поел задължението да извърши на свой риск угояване на пилета - бройлери, които следва да бъдат отново предадени на възложителя веднага след приключване на угоителния цикъл. Всички уговорки в договорите, тълкувани във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия договор, разкриват спецификата на сключените споразумения като двустранни, консенсуални и възмездни договори, по силата на които изпълнителят е поел задължение да осъществи уговорения трудов резултат, при самостоятелно организиране на работата и на свой риск. При договорите за изработка важи правилото, че рискът е за длъжника, тъй като до предаването на изработеното именно изпълнителят носи риска от случайното погиване или повреждане на същото, както и случайната невъзможност да се създаде уговореното. Поради това, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че рискът от погиване на вещта е винаги само за собственика й, както и обоснованата с това негова теза, че от уговорката, че рискът е за изпълнителя следват изводите, че между страните са сключени договори за продажба и той е производител на непреработена животинска продукция. По делото липсват доказателства, че Диян Христов Димитров е получил доходи от отглеждане и продажба на пилета - лично производство, а принадлежността на правото на собственост върху лекарствата и фуражите за угояване, предоставени от възложителите, е ирелевантна за спора. Действително, след потреблението на материалите за угояването, правото на собствеността върху тях се погасява, но този юридически факт не обуславя и не променя принадлежността на правото на собственост върху угоените пилета. Тя принадлежи на възложителите по договорите, поради което не са налице основания да се приеме, че Георги Стоянов произвежда собствена животинска продукция, предназначена за продажба. Легалната дефиниция на понятието "земеделски производител" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, съобразно която това са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от чл. 12, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, не се облагат с данък, при условие, че те са от продажба на непреработената растителна и животинска продукция, в това число за пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Според § 1, т. 45 от ЗОДФЛ (отм.) и § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ "непреработена растителна и животинска продукция" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. Осъществяването на процеса на угояване срещу възнаграждение не е първичен продукт, получен от животинска продукция, нито генирира доход от продажба на непреработена животинска продукция, поради което като е приел, че доходите, произтичащи от дейности, произхождащи в областта на селското, горското и водното стопанство, подлежат на облагане след редукцията им с нормативно признатите разходи в размер на 70% (за п. 2005-2006 г.) и 40% (за п. 2007-2008 г.) и задължителните осигурителни вноски съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 29, т. 1 вр. с чл. 10, ал. 1, т. З от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., административният съд правилно е приложил материалния закон. В тази му част постановеното решение не е засегнато от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Идентичен краен извод следва и относно решението в частта, касаеща определените с изменения РА дължими вноски за ДОО и ЗЗО и ДЗПО. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е обсъдил доводите му във връзка с приложимата редакция на чл. 6, ал. 8 от КСО и невъзможността за осъществяване на последваща корекция на размера на декларирания осигурителен доход. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят и от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Определящо е, че в случаите, при които с РА се установи, че реалният осигурителен доход не съвпада с посочения такъв в данъчната декларация, органите по приходите следва да съберат осигурителна вноска, отговаряща на реално получения доход. Волята на законодателя е да се сумират всички доходи, които в резултат на положения от него труд са се включили в патримониума на лицето, поради което конкретният размер на осигуряването е функция от финансовите резултати от доходоносната трудова дейност. При установеното неточно деклариране на вида на получените от лицето доходи и след съобразяване на приложимия правен режим спрямо облагемите доходите произхождащи от дейности в областта на селското, горското и водното стопанство, с изменения РА правилно са установени размерите на окончателния осигурителен доход за изчисляване на дължимите вноски за ДОО и ЗЗО. Законосъобразно са определени и началните моменти на забавата във връзка с размера на начислените лихви, с оглед на което и предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че и в тази си част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба. Депозираната от Десислава Георгиева Стефанова, гл. юрисконсулт при дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна частна жалба се явява основателна поради следните причини: Варненският административен съд е постановил обжалваното определение и е намалил претендираното юрисконсултско възнаграждение като се е приел, че в хода на съдебното обжалване е представена непълна преписка от страна на административния орган, което е довело до забавяне на разглеждането на спора. Депозирана е бланкетна молба и ответникът не е представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание. Въз основа на тези констатации и във връзка с чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК, първоинстанциония съд е преценил, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., което е съобразено с процесуалната защита и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, след анализ на фактическата обстановка приема, че обжалваното определение е неправилно, поради факта, че в хода на производството е представен списък със разноски, които са изчислени спрямо материалния интерес по делото въз основа на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски не са оспорени от ответната страна. Видно от процесуалните действия на юрисконсулта по делото, той е изпълнил всички указания на съда, представил е необходимите доказателства и не е констатирано забавяне на разглеждането на делото, както е се сочи в обжалваното определение. Водим от гореизложеното и в този смисъл съставът на ВАС, Осмо отделение приема обжалваното определение за неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 вр. с чл. 236 от АПК, което следва да бъде отменено. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение