Решение № 11689 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ф., гражданин на Сирия, чрез адвокат Д. Попов, против Решение 6753/28.07.2025 г. на Административен съд (АС) - Хасково, постановено по адм. дело 1370/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 3640/02.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, тъй като за кандидатстващия не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ. Представя писмена молба, с характер на писмени бележки. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С два броя молби от 27.08.2024 г. и от 03.09.2024 г. до ДАБ при МС Н. А. Ф. е поискал закрила от Република България. На 04.09.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. УП-34453/04.09.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Дейр Алзор, с постоянен адрес: същия, образование средно, професия фризьор, религия [заличен текст], семейно положение - неженен. Н. А. Ф. не се е явил за провеждане на насрочените интервюта, за което са били съставени Констативни протоколи рег. УП34453/22.11.2024 г. и рег. УП34453/13.01.2025 г. С Решение 2147/28.02.2025 г. на заместник-председателя на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Н. А. Ф.. С молба рег. УП34453/17.03.2025 г. Н. А. Ф. е поискал да се бъде възобновено производството по подадената молба за международна закрила, съгласно чл. 77, ал. 3 ЗУБ. От Протокол с рег. УП34453/17.03.2025 г. съдът е установил, че на същата дата е проведено интервю с Н. А. Ф., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Чужденецът е споделил, че има съпруга в Германия, като няма роднини в държава-членка на ЕС, както и че нямал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Същият не желаел да се направи процедура за събиране със съпругата, тъй като не можел да представи нужните документи. Напуснал Сирия нелегално през м. 05.2024 г. и преминал нелегално в Турция, където останал три месеца, след което преминал в България, като влязъл в страната нелегално на 16.08.2024 г. през зелена граница в група с още 12 души. След това вървели в гората няколко дни, после се качили в кола на трафикант за гр. София, но по пътя били задържани от полицията. Не бил арестуван или осъждан в държавата по произход или друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия, нито във въоръжена групировка. Семейството му родителите, четирима братя и четири сестри, се намирали в Сирия. Напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение нямало работа, ток и вода. Заявявил, че не би се върнал в Сирия, а подал молба за международна закрила в България, защото бил задържан тук, а целта му била Германия, където живеела съпругата и искал там да се установят. Протоколът от проведеното интервю с Н. А. Ф. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по тях. От писмо рег. М-5891/20.05.2025 г. на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) съдът е установил, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ [населено място] към ДАБ-МС като Н. А. Ф. в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Като доказателства по делото са приети Справка на директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирия с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., становище рег. УП-34453/16.05.2025 г. на младши експерт в РПЦ [населено място], в което се предлага на Н. А. Ф. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут; Справка на директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирия с вх. МД-02-367/01.07.2025 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Обосновано е прието, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на Сирия, е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, съдът е посочил, че е правилен изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в Сирия. По делото няма и данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. От друга страна бежанската му история обосновава извод, че той е напуснал Сирия поради лични причини, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. Изложеното дава основание да се заключи, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. При това положение, съдът е приел, че изводът на административния орган за неоснователност на искането на Н. А. Ф. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен. Съдът е посочил, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което е изготвена от ДАБ нова справка приетата по делото с вх. МД-02-367/01.07.2025 г. Съдът е посочил, съобразявайки информацията в справката, наред с информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, че тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т.ч. конкретно върху Н. А. Ф., по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Посочил е, че към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията не сочи в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Приел е, че правилно е прието от административния орган, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Посочил е, че не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. Липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. За правилна е приел преценката на административният орган относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка съдът е посочил, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие. В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска арабска република, съдържаща се в представените по делото справки на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС, административният орган правилно е приел, че в държавата по произход Сирия все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за безогледно насилие. От приетите и неоспорени справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС се установява, че на територията на Сирия е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Башар Асад представители на бившия сирийски режим се помиряват и уреждат статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто Хаят Тахрир ал Шам обявява обща амнистия. Хуманитарната реакция в Сирия също се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на смяната на режима, като ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в Сирия възобновяват своята дейност. От 27 ноември 2024 г. насам 58 500 души са се свързали с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила, а в периода 8 - 29 декември 2024 г. 58 400 души са се завърнали в Сирия (основно от Ливан, Йордания и Турция), като от началото на 2024 г. (до 29 декември 2024 г.) приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната. От актуалните справки пък е видно, че по данни на ВКБООН към 23.01.2025 г., считано от 08.12.2024 г., близо 210 000 сирийци са се завърнали в страната си по произход, като тази цифра включва повече от 20 100 сирийски бежанци от Йордания от 08.12., 91% от които се завръщат в Сирия за първи път, а към 03.04.2025 г. завърналите вече са около 372 550. В Ливан ежедневните пресичания на официалните гранични пунктове продължават със среден интензитет от 1000 до 1500 души на ден. По отношение на вътрешно разселване, според последните данни на Работна група за вътрешно разселени лица, към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в Сирия остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен, а и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. Посочил е още, че от данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. В негова подкрепа правилно е отчетен и фактът, че семейството му и роднините му продължават да живеят в Сирия. Освен това самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността там, а и твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие са относими към по-ранен период. Описаният в жалбата случай, при който са загинали над 1000 души, има инцидентен характер, станал е в друга част на Сирия, и то с лица, които имат различна от жалбоподателя етническа и религиозна принадлежност. Поради това съдът е намерил, че не се установява по делото въоръженият конфликт в Сирия да е на такова високо ниво, поради което да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. За неоснователно е приел възражението за неактуалност на справките на ДАБ при МС. Приел е, че правилно е прието, че в случая липсват предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment) предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. В тази връзка е посочил, че следва да се отчете обстоятелството, че тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Решаващият съд е обсъдил и довода за различно третиране на търсещи международна закрила при еднакви условия. Правилно е посочил, че ситуацията в Сирия търпи непрекъснато развитие и промяна, а ответникът е посочил конкретни и точни мотиви, от които става ясно защо след като в предишни години е била предоставяна международна закрила на сирийски граждани, на жалбоподателя е отказана такава. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото, поради което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Неоснователен и бланкетен е и доводът за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като конкретни такива не се сочат от касатора и не следва да се разглежда от съда по аргумент от чл. 218 АПК. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на Н. А. Ф., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут, както правилно са приели и административния орган и първоинстанционният съд. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Н. А. Ф. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини да поиска бежански статут не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито би бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган и съдът подробно са обсъдили ситуацията в страната по произход на Н. А. Ф. и са достигнали до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От справките се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение