Решение № 1886 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2020 г.

Решение № 1886 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, ЕИК [ЕИК], подадена чрез адв. Великов, против решение № 2465 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело № 6205/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ДНД18-ТД26-127/42 от 6.02.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД 28-139/25.04.2019 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че решаващият състав не е обсъдил релевантните доказателства и не е разрешил спора между страните. Твърди, че не е съобразен фактът, че дружеството е упражнило правото си по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община (НОАМТЦУСО), за да запази установения ред за определяне на такса битови отпадъци (ТБО), избран от праводателя му с надлежно подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт. Посочва, че установеният размер на ТБО е определен неправилно. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, с която се претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на издадения акт за установяване на задължения по декларация в обжалваната част, алтернативно - отмяна на акта и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Решението се оспорва и в частта на присъдените в полза на дирекция "Общински приходи" при Столична община разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Савов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил АУЗД № ДНД18-ТД26-127/42 от 6.02.2019 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с решение № СФД19-РД28-139/25.04.2019 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община, в частта, с която на "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД са определени задължения за ТБО за периода 1.05.2018 г. - 31.05.2018 г. в размер на 7 855, 58 лв. за нежилищен недвижим имот с идентификатор 68134.1372.2057, находящ се в гр. София, район "Надежда", ул. "Рожен" № 41, състоящ се от земя и 9 сгради. Открита е данъчна партида с № 7204 F110871. Установено е, че дружеството е придобило от "ИБХ Електрик" АД процесния имот, ведно с построените в него сгради съгласно нотариален акт № 92, том II, рег. № 2903, дело № 260 от 15.03.2018 г. и го е декларирало с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 724029074/14.05.2018 г. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че предишният собственик на имота "ИХБ Електрик" АД е подал декларация, с което е упражнил правото си да посочи избрания от него способ за определяне размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, съгласно чл. 22, т. 1 НОАМТЦУПСО, а именно - според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при правилно приложение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложил е мотиви, че с прехвърляне на собствеността върху имота, се прехвърля и правото на избор на собственика да посочи реда за определяне на таксата за битови отпадъци по чл. 22 НОАМТЦУПСО. Посочил е, че "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ след придобиване на процесния недвижим нежилищен имот, но е пропуснало в 7-дневния срок след подаването й да упражни признатото му от закона право да се запази съществуващият начин за определяне размера на дължимата такса, поради което първоинстанционният съд е счел, че новият собственик на имота не се ползва автоматично от правата, упражнени от предишния. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон. Неправилни са изводите на съда, че процесният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон. В случая дължимата ТБО е определена в противоречие с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗМДТ, което е засегнало размера на установените задължения. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или от притежателя на отпадъците. В унисон с цитираната норма чл. 68, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. При този нормативен регламент, обективиращ ясната воля на законодателя, че ТБО се определя за календарната година, не е допустимо същата да се установява само за един календарен месец, както е в настоящия случай. Коментираното законодателно решение е пряко обвързано и със задължението на общинските съвети да приемат план-сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 2 ЗМДТ, както и размера на ТБО до края на предходната година. В случаите, при които имотът е новопридобит, нормата на чл. 21, ал. 1 НОАМТЦУПСО сочи, че такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. В случая, след като имотът е придобит от "Риал Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД на 15.03.2018 г., размерът на ТБО е следвало да се определи от 1.04.2018 г. до края на календарната година. Тъй като това не е сторено, то определянето на месечен размер на ТБО е в нарушение на материалния закон, което по аргумент от чл. 146, т. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Неправилни са и изводите на съда, че при издаване на АУЗД са спазени административнопроизводствените правила. Неоценен от съда е останал фактът, че в проведеното административно производство не е бил изследван въпросът дали таксата не е била изплатена от прехвърлителя на имота, съответно дали размерът на таксата не е бил определен и заплатен за имота за цялата 2018 г., съобразно подадена декларация от предишния му собственик в светлината на цитираната норма на чл. 68, ал. 1 ЗМДТ. Съгласно последната, не е допустимо да се изменя начинът на определяне и размерът на таксата за битови отпадъци в течение на годината. В този контекст, допуснатото от административния орган процесуално нарушение е съществено, тъй като при издаване на процесния административен акт, органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, във връзка със законово установеното му задължение по чл. 35 АПК. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като в съответствие с чл. 160, ал. 3 ДОПК се разпореди връщане на преписката на длъжностно лице с функциите на орган по приходите от Отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" при Столична община. След като се изясни случаят от фактическа страна изцяло, следва да се издаде АУЗД за определяне на задължения за такса за битови отпадъци за периода 1.04.2018 до 31.12.2018 г., съобразно дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящето решение. При този изход на спора касаторът има право на направените по делото разноски в размер на 112, 84 лв., представляващи платените държавни такси за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,