Решение № 2481 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6581/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Фичерова, чрез процесуален представител, срещу решение 1906/24.03.2023 г. по адм. дело 5234/2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена нейна жалба с искане за прогласяване на нищожност на заповед ДС -109/19.08.2021 г. на председателя на Комисията за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Касаторката поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано, иска отмяната му, обявяване нищожността на обжалваната заповед, респективно отмяната й като незаконосъобразна, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - председател на КПКОНПИ с допусната в съдебно заседание с мотивирано определение промяна в наименованието му на председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), в писмено становище, в съдебно заседание и в писмени бележки чрез процесуални представители, иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба на Е. Фичерова, чрез процесуален представител, срещу определение 4149/16.05.2023 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение 1906/24.03.2023 г. по адм. дело 5234/2022 г. на АССГ в частта му за разноските. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му и изменение на решението чрез намаляване размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частна жалба - председателят на КОНПИ, в писмени бележки чрез процесуален представител, взима становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АССГ е взел предвид, че Фичерова е обжалвала със жалба, постъпила в АССГ на 01.06.2022 г., с искане за обявяване на нищожност, посочената по - горе заповед ДС -109/19.08.2021 г, издадена на основание чл.14, ал.1, т.8 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител, във връзка с решение 7155/09.12.2020 г., постановено по адм. дело 3553/2020 г. на АССГ, потвърдено с решение 9086/06.08.2021 г. на ВАС, пето отделение, за отмяна на заповед РД -10 - 7/08.04.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и подадено от лицето заявление вх. ЦУ - 01 -15667/09.08.2021 г. С оспорената заповед е възстановена Е. Фичерова -Караиванова на длъжност началник на отдел "Човешки ресурси", дирекция "Административно - правно и информационно обслужване" с V старши ранг при КПКОНПИ, считано от 20.08.2021 г. - датата на явявяне на работа в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ и е определена основната месечна заплата на служителя. АССГ е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. За да прецени дали е налице толкова съществено нарушение на материалното право, което да обоснове нищожност, АССГ е изложил следните мотиви: към датата на издаване на оспорената заповед - 19.08.2021 г. е била отменена с влязло в сила съдебно решение заповедта на органа по назначаването за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", било е постъпило в КПКОНПИ изрично волеизявление от жалбоподателката, че ще се яви да заеме длъжността. Заповедта е издадена на 19.08.2021 г., жалбоподателката се е явила да заеме длъжността на 20.08.2021 г., като е заявила изрично волеизявление в този смисъл и е подписала акт за встъпване в длъжност. Действително към датата на издаване на заповедта - 19.08.2021 г. и датата на встъпване - 20.08.2021 г. не е било приключило производството по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, (органът по назначаването при налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" е бил издал отделни заповед за налагани на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение), но производство по оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е завършило с решение 5829/14.06.2022 г. на ВАС, с което е обезсилено решението на АССГ по жалба срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от Фичерова, поради липса на правен интерес. АССГ е посочил, че липсва такова сериозно нарушение на материалното право при издаване на заповедта, което да води до нищожност. Посочено е, че направеното от Фичерова волеизявление за оттегляне на искането й за встъпване е едва след издаване на заповедта и подписването на акта за встъпване, поради което това волеизявление не може да се отрази на валидността на издадения административен акт, като е направена аналогия на основание чл.46, ал.2 ЗНА с разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗЗД. При направената служебна проверка за допустимост на решението на основание чл.218, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав намира същото за допустимо. Правният интерес за обжалване на заповедта за възстановяване на длъжност е обоснован от съдържанието на последвалата заповед за прекратяване на служебното правоотношение от 29.09.2021 г. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са доводите на касаторката, свързани с твърдяното от нея оттегляне на волеизявлението й за възстановяване на длъжността. Видно от отразеното на заповедта на 20.08.2021 г. в 14 ч.40 мин. Фичерова е престанала да подписва документите поради отстраняването на адвоката й, но това се е случило след полагането на подпис на 20.08.2023 г., че заповедта й е връчена и след като е подписала акта за встъпване на л.32. С подписването на акта за встъпване служебното й правоотношение е възстановено и последвалите нови волеизявления, че е променила намеренията си за встъпване, са ирелевантни за законосъобразността на административния акт за възстановяването й на длъжност по нейно заявление. Правилни са доводите на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност на административния акт, тъй като липсва толкова съществен порок на акта, който да го лиши от същността му на властническо волеизявление и поради това да не може да произведе целените правни последици. Съдът правилно е взел предвид и задължителното за страните и за самия съд решение 5829/14.06.2022 г. по адм. дело 2158/2022 г.на ВАС, с което е обезсилено решението на АССГ по жалба на Фичерова срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради липса на правен интерес за жалбоподателката с мотив, че органът по назначаването сам е отменил заповедта си за прекратяване на служебното правоотношение в изпълнение на правомощието си по на чл.121, ал.2 от ЗДСЛ със заповед ДС -110/19.08.2021 г., която е приета като доказателство и по настоящето първоинстанционно дело - л.31. Правилно съдът не е излагал доводи дали отмяната от съда единствено на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" към 19.08.2021 г., съчетано с отмяна от самия орган по назначаването със заповед ДС -110/19.08.2021 г. на прекратяването на служебното правоотношение, не води до незаконосъобразност на административния акт. Правната възможност за контрол за законосъобразност е преклудирана, тъй като оспорената заповед е връчена на касаторката на 20.08.2021 г., видно от л.30 от делото, а жалбата с искане за прогласяване на нищожност е постъпила на 01.06.2022 г. - тоест същата е след изтичане на двумесечния срок по чл.140, ал.1 АПК за оспорване на акт за законосъобразност, когато в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, какъвто е настоящият случай. Този двумесечен срок съгласно чл.60, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК изтича на 20.10.2021 г. и предвид обстоятелство, че жалбата с единствен петитум - за обявяване на нищожност е подадена по - късно, съдът след преценка, че липсват основания за обявяване на нищожност, не дължи преценка дали заповедта е незаконосъобразна. Обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на Фичерова за намаляване на присъденото юриксконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, също е правилно. Няма задължение за съда за присъждане на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, същото е в рамките, определени от нормативния акт, по - ниско е от максималния размер от 240 лева за административни дела без материален интерес по чл.24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното решението и определението като правилни следва да бъдат оставени в сила. С оглед изхода на делото и предвид фактическата и правна сложност на делото на КОНПИ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касационната жалбоподателка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,