Решение № 13060 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5180/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт М. Ерска срещу решение 1558 от 12.03.2021 г. по адм. дело 352/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, Първо отделение, 65 състав, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С773-0084278 от 05.11.2020 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Костинброд, ул. "Обединена" 12, стопанисван от ЕТ Кайо Н. Ташков и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложена от административния орган оперативна самостоятелност при определяне на срока на наложената ПАМ. Поддържа, че налагането на ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цели предотвратяване укриването на приходи и отклонение от данъчно облагане. Твърди, че обстоятелството, че търговецът не е издал фискален бон при продажба в проверения обект възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна води до ощетяване на фиска. В обобщение счита за неправилно приетото от АССГ, че мярката е наложена в несъразмерен срок. Намира, че доказателствата по делото не са анализирани и преценени обективно, като решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на едноличния търговец срещу процесната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба Н. Ташков, действащ, като ЕТ Кайо Н. Ташков, гр. София, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ ФК-С773-0084278 от 05.11.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Костинброд, ул. "Обединена" 12, стопанисван от ЕТ Кайо Н. Ташков и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Заповедта за ПАМ е издадена във връзка с извършена на 24.10.2020 г. в 14:38 часа проверка на търговския обект, стопанисван от едноличния търговец, при която при контролна покупка на дъвки на стойност 1,00 лев и заплащането му в брой от проверяващия Р. Михайлов ИП в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне продължителността на срока на ПАМ в заповедта е отразено, че срокът на наложената ПАМ от 14 дни е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. В обобщение е посочено, че нарушителят трайно извършва търговска дейност, запознат е с конкретните изисквания за нея, поради което трябва да е наясно с конкретните изисквания за организацията на работата и да не допуска в бъдеще нарушения от същия вид. Изложени са съображения, че с оглед вида на деянието и обстоятелствата довели до него, административният акт и неговото изпълнение не би засегнал права и законни интереси в по голяма степен от най необходимото за целта, за която се издава промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, правилно отчитане на дейността и недопускане на вреда за фиска. За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в заповедта липсват конкретни мотиви, обосновани от конкретни данни и факти относно упражняването от органа по приходите по целесъобразност да определи срока на действие на наложената ПАМ. Налице са твърде общи мотиви. Съдът е достигнал до извода, че налагането спрямо търговеца на процесната ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящото решение на касационната инстанция препраща изцяло към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. По делото липсва спор относно факта на извършеното нарушение, съответно и относно наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установеното по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Спорът се свежда до отговора на въпросите дали определеният от органа срок на ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед особеностите на конкретното нарушение и дали с този срок се постигат целите на ПАМ залегнали в разпоредбата на чл. 22 ЗАНН. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението на търговеца за издаването на фискална касова бележка. Както правилно е приел АССГ, в административния акт са изложени общо формулирани формални изявления за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. В конкретния случай липсват същински мотиви досежно определянето от страна на органа на срока на ПАМ около средния размер. От обективираните в процесната заповед мотиви относно срока на мярката не може да се установи как е формирана волята на органа да определи срока на продължителност от 14 дни и кои конкретни обстоятелства са взети предвид, както и каква е тяхната тежест. В оспорената заповед няма посочени факти относно местоположението на обекта, предлаганите стоки, ценовия диапазон, към каква потребителска група са насочени и др. релевантни факти, имащи значение за преценката на органа относно срока за налагане на ПАМ. В тази връзка при издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В процесния случай административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е приел, че в оспорената заповед липсват относими към ЕТ Кайо Н. Ташков и към конкретния търговски обект мотиви във връзка с продължителността на срока мярката, което препятства възможността за извършване на преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, първостепенният съд е достигнал до обоснования краен извод, че оспорената заповед е немотивирана. Като е отменил същата като незаконосъобразна, решаващият състав на АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на заявена претенция за разноски от ответника по касация, такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение