Решение № 9130 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16684/2013 г.

Решение № 9130 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16684/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР-Благоевград, чрез процесуален представител, срещу решение № 1864 от 01.11.2013 г., постановено по адм. дело № 617/2013 г. по описа на Административен съд София - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 1339/11.07.2013 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 (една) година на Кирил Костадинов Чонгов, в качеството му на началник на група "Охранителна полиция" в Районно управление "Полиция" - Гоце Делчев при ОД на МВР - Благоевград, категория В. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът Кирил Костадинов Чонгов оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършената проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК е намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на дисциплинарното производство. Съдът е приел, че императивното изискване на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР не е спазено, тъй като органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, коя точно правна норма и с какви действия от Чонгов е нарушена, както и че формулировката, че наказаният не е упражнил контрол върху подчинените му не е достатъчна, поради което е отменил заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Така постановеното решение е правилно. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е изброил три точки, в които са описани конкретни нарушения, които обаче не са подведени към конкретната норма от закона. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за незадълбочено изследване на доказателствения материал, въз основа на което съдът необосновано е стигнал до решаващия си извод. Органът е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него право и са необходим отграничителен белег на това право, а липсата им сочи пряко отсъствията им. Оспорваната заповед не може да запълвана с тези факти пред съда чрез доказателства. Решението на АС-Благоевград е подробно мотивирано в тази посока. При издаване на заповедта административният орган не е спазил изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не е обсъдено дали има виновно поведение изобщо от страна на Чонгов, каква е формата на вината и не е взета предвид тежестта на нарушението. В заповедта въобще липсват мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, не са събрани и обсъдени данни относно цялостното поведение на служителя. Налагането на дисциплинарно наказание "порицание" не е в хипотезите на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, при които дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането на мотиви защо е наложено определеното от органа наказание като вид и размер е задължителен елемент от правните мотиви към заповедта. В заповедта е посочено, че Чонгов не е упражнил контрол над подчинените му и не е изпълнил служебни задължения, като вменените действия или бездействия на наказания не са конкретизирани и не са приведени към законовата норма. В заповедта за налагане на наказанието не е посочено в какво се изразява нарушението, както и кое задължение Чонгов не е извършил. Органът също така не е посочил мястото на извършеното нарушение, което представлява част от реквизитите по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неспазването на това законово изискване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на специалния закон и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочените в заповедта норми на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР също не могат да квалифицират нарушението от правна страна, тъй като не съдържат описание на правилата за поведение и разпоредбите, които са нарушени. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, обосновали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението и накърнява правото на служителя на защита. По този начин, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, е допуснато нарушение на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е определено без да е съобразено цялостното поведение на служителя и настъпилите за служебната дейност последици. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение