Решение № 14081 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2010 г.

Решение № 14081 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Еф Екс Студио" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Митка Томова срещу решение № 7/1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9022/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000803426/27.03.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0...7329/28.06.2006 г., издадена от "Сис индъстрис" ООД в размер на 300 000 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че договорът от 25.06.2006 г.между "Еф Екс Студио" ООД и "Сис индъстрис" ООД е такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 - чл. 292 ЗЗД за намиране на купувач за дяловете на капитала на "Абас" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е жалбоподателя. Последният счита, че този договор сам по себе си не определя еднозначно процесната доставка като такава, освободена по смисъла на чл. 33, респ. чл. 36, ал. 1 ЗДДС (отм.). Касаторът излага твърдения, че се касае за два договора с различни предмета, като този от 26.06.2006 г. за продажба на дружествени дялове, а този от 25.05.2006 г. - за извършване на правни действия по намирането на купувач за тези дялове, поради което доставката по първия договор е освободена, но не и тази по втората доставка, поради което се дължи право на приспадане на данъчен кредит. Подробни съображения обосноваващи направените оплаквания се съдържат в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Томова, която е направила и искане за присъждане на направените от касатора разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и правилно съдът е приел, че процесните услуги са от финансово естество. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА № 2000803426/27.03.2009 г. за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Еф Екс Студио" ООД по фактура № 0...7329/28.06.2006 г., издадена от "Сис индъстрис" ООД в размер на 300 000 лв., Административен съд, София-град е приел, че услугата по фактурата представлява финансова услуга и затова е освободена доставка по смисъла на чл. 33 във връзка с чл. 36 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че няма легално определение на понятието "финансова услуга" и се позовал на такава дефиниция в чл. 2 от Директива 2002/65/ЕО, според която финансова услуга е всяка услуга от банково, кредитно, застрахователно, лично - пенсионно, инвестиционно или платежно естество. В тази връзка съдът е приел, че извършената от "Сис индъстрис" ООД услуга може да бъде квалифицирана като такава от инвестиционно естество и затова представлява финансова услуга, която е освободена и затова не се дължи право на приспадане на данъчен кредит. Затова е прието, че след като доставката не е облагаема не е налице една от кумулативните предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Според съда макар, че в ревизионният акт неправилно е определена относимата правна квалификация, поради приемане основанието за отказ чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), съдът е приел, че акта е законосъобразен като краен резултат. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Според разпоредбата на чл. 33 ЗДДС (отм.) освободени от облагане с ДДС са тези доставки, които са посочени в чл. 34 - чл. 52 ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) финансови услуги са: "сделките, включително договаряне, свързани с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член". Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно дружеството е приспаднало данъчен кредит по процесната фактура. Договорът от 25.06.2006 г. не може да се квалифицира като финансова услуга, тъй като не са налице предпоставките по чл. 36, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Услугата по този договор обаче се използва впоследствие за продажбата на дружествените дялове на "Абас" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е касатора. Последната доставка изцяло отговаря на изискванията за финансова услуга по чл. 36, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и затова съгласно чл. 33 и сл. от същия закон представлява освободена доставка, поради което не се облага с ДДС. Разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) предпоставя за приспадане правото на данъчен кредит конкретната доставка е използвана, използва се или ще бъде използвана за последваща облагаема доставка. При неналичие на тази предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит не може да се признае. С процесния договор изпълнителя по него "Сис индъстрис" ООД се е задължил да намери купувач за дружествените дялове на "Абас" ЕООД и това не може да се квалифицира като правно действие, каквото е твърдението на касатора. Намирането на купувачи и водене на потенциални преговори с него не може да бъде отнесено към финансовите услуги, а по-точно извършване на конкретни действия за подготовка на такава услуга. Затова следва да се приеме, че с изпълнението на договорните задължения на "Сис индъстрис" ООД се е спомогнало за сключване на договор за продажба на дружествени дялове на 26.06.2006 г. между касатора и "Рентапарк" ЕООД, който попада в приложното поле на чл. 36, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Затова следва да се приеме, че правото на приспадане на данъчен кредит не се дължи на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), тъй като последващата доставка е освободена от облагане като финансова услуга. В този смисъл е и решение № 6091/12.05.2009 г. по адм. дело № 986/2009 г. на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и затова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,