Решение № 12513 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2011 г.

Решение № 12513 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8283/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 1832 от 18.04.2011 г., постановено по адм. дело № 9512/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Росен Димитров Демирев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и с оглед отменителното определение на петчленен състав на Върховния административен съд е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № 792/03.12.2010 г., издадена от зам.-началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на Росен Димитров Демирев е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи кога дисциплинарно наказващият орган е узнал за вмененото дисциплинарно нарушение на служителя. Както правилно е посочил първоинстанционният съд при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, извън случаите, изброени в чл. 235, ал. 1 от ППЗМВР се образувано дисциплинарно производство. По арг. на чл. 238а от ППЗМВР във вр. чл. 239 от ППЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 226 от ППЗМВР дисциплинарното производство може да започне без издаване на писмена заповед като в този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Дисциплинарното наказание е наложено на Росен Демирев за извършено нарушение по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР и следователно за дисциплинарно наказващия орган не е било налице задължение за издаване на писмена заповед за образуване на дисциплинарно производство. По делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, с оглед законовите разпоредби, образувано ли е и дисциплинарно производство и кога. Налагането на дисциплинарно наказание без провеждане на дисциплинарно производство води до незаконосъобразност на заповедта, а също и до невъзможност за съда да провери спазено ли е императивното изискване на чл. 225, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР - дисциплинарното наказание да е наложено не по-късно от два месеца от откриване на нарушението. Фактът, че същото е наложено в едногодишния срок, не обосновава извода са спазване на цитираната разпоредба, тъй като наказанието следва да се наложи в двумесечен срок от узнаването, който срок следва да е в рамките на едногодишния от извършване на нарушението. Ето защо като е направил извод, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила Административен съд София - град, е постановил решение съответно на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Приложената по делото докладна записка не установява спазване на цитираната норма. От съдържанието й не може да се направи еднозначен извод, че на служителя са искани писмени обяснения по повод установено дисциплинарно нарушение. Видно от същата е, че е дадена във връзка с констатации относно изготвяне на месечните наряди на групата, като в нея изрично е отбелязано, че се дава за сведение и разпореждане. Констатираното законово нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел и че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. От събраните по делото доказателства не се установява служителят да е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Изложените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че в заповедта е допусната техническа грешка не водят до обратния извод. От една страна грешката не е отстранена по предвидения за това в закона ред, от друга страна посочените в административния акт фактически основания за издаването му подлежат на проверка при оспорването, като несъответствието им с приложените по делото доказателства са основания за незаконосъобразност на заповедта. Ето защо като е отменил последната първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което изводът за незаконосъобразност на обжалвания административен акт е обоснован. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,