Решение № 9215 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Гюрова, К. Симеонова - Гюрова, А. Мердинян и В. Мердинян, подадена чрез адв. Шопов, срещу решение 1243 от 07.10.2021 г., постановено по адм. дело 1774/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед Г-146/19.04.2018 г. на зам.кмета на Община Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмет на Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Химел Инжинеринг ЕООД, гр. Варна, представляван от управителя Б. Пантелеев, в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Тодорова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски. Останалите ответници Г. Карагьозян, Х. Карагьозян, А. Сарабекян, А. Сарабекян, В. Сарабекян и С. Гюров не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и основателност на касационната жалба и предлага решението да се отмени. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Симеонова - Гюрова, А. Мердинян и В. Мердинян срещу заповед Г-146/19.04.2018 г., издадена от зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-РУП за УПИ ХІІІ-268, кв. 123 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, [улица], изработен в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед Г-321/02.09.2015 г. на зам.-кмета на община Варна, по черния и червен цвят от графичната част, неразделна част от заповедта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му със заповед 4786/25.11.2015 г. на кмета на Община Варна правомощия и в съответствие с § 1, т. 3 от ДР ЗУТ, в изискуемата форма и реквизити по чл. 59 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата и в съответствие с нормата на чл. 113, ал. 4 ЗУТ. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с приетите по делото единична и тройна съдебно техническа експертизи, като е изведен решаващият правен извод за спазване на параметрите на застрояване по действащия ПУП. Установено е, че с обжалвания РУП се конкретизира влезлия в сила през 2015 г. ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІІ-268 и предвиденото с него свързано застрояване се запазва, като уличните и страничните регулационни линии не се променят. Съдът е обсъдил възраженията на оспорващите спрямо валидността на заповед Г-321/02.09.2015 г. на зам.-кмета на община Варна и е изложил мотивирани съображения за недопустимост на инцидентен съдебен контрол спрямо нея в настоящето производство. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото, че одобреният с процесната заповед РУП е за УПИ ХІІІ-268, кв. 123 по плана на 7-ми м.р. на гр. Варна, който единствено конкретизира застрояването в поземления имот. С него се запазва предвиденото с влезлия в сила ПУП-ПРЗ от 2015 г. свързано застрояване за имота - чл. 113, ал. 2 ЗУТ, не се променя характера на застрояването високо с височина над 15 м., запазват се изцяло уличните и странични регулационни граници и не се променя предвиденото предназначение на имота за жилищно строителство. Запазва се покриването на калканите в съседните УПИ XIV-266 и УПИ VIII-9, като се предвиждат и подземни линии на застрояване по границите на УПИ ХІІІ-268. Безспорно е също, че УПИ ХІІІ-268 е урегулиран с действащия план за регулация и застрояване от 2015 г., поради което разпоредбата на чл. 17 ЗУТ не намира приложение по отношение на обжалвания РУП. В одобрения РУП са посочени разположението и очертанието на предвидената сграда, като линиите на застрояване попадат изцяло в ограничителните застроителни линии, определени с ПРЗ от 2015 г. Така установеното се потвърждава от заключенията на вещите лица по двете приети съдебно-технически експертизи /единична и тройна/, назначени във връзка с дадените указания в решение 10552 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело 7548/2019 г. по описа на Върховния административен съд, като въз основа на тях първоинстанционният съд е направил обоснован извод за спазване на изискванията на чл. 113, ал. 4 ЗУТ с одобрения РУП. От съда е констатирано и пълно съответствие между текстовата и графичната част на заповедта, като в същата са изложени фактическите и правни основания за издаването й, поради което наведените в тази връзка оплаквания на жалбоподателите правилно са приети за неоснователни. В заповедта и обяснителната записка към нея е посочено, че административната процедура е започнала по повод подадено заявление от собствениците на имота Химел Инженеринг ЕООД, което безспорно сочи на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което макар и да не е изрично посочено в заповедта, се извежда от изложените в нея данни и фактически констатации. Неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на съществено съдопроизводствено нарушение, изразяващо се в недопускане от страна на съда на въпроси към вещите лица относно спазване на условията по чл. 17 и чл. 15 ЗУТ с одобрения РУП. Този въпрос е поставен на експертите както в единичната съдебно-техническа експертиза, така и в назначената тройна, като и двете заключения са категорични, че посочените разпоредби касаят неурегулирани до този момент поземлени имоти, какъвто настоящият не е. Оплакванията за нищожност на заповед Г-146/19.04.2018 г. на зам.-кмета на Община Варна, както и на заповед Г-321/02.09.2015 г. са обсъдени в първоинстанционния съдебен акт, като съдът обосновано ги е приел за неоснователни, а изложените от него съображения се споделят от настоящата касационна инстанция. Недопустимо е да се упражнява инцидентен съдебен контрол в това производство по отношение на предхождащи издаването на заповед Г-146/19.04.2018 г. на зам. кмета на Община Варна за одобряване на РУП актове, още повече, че срещу заповед Г-321/02.09.2015 г. е била подадена жалба от страна на един от настоящите касатори, която в последствие е била оттеглена и съдебното производство е прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото се явява основателна своевременно заявената претенция от ответника Химел Инжинеринг ЕООД, гр. Варна за присъждане на разноски. Дължими са обаче само реално направените разноски за настоящата инстанция, които са описани в приложения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 1000 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, но за тях не е представена разписка. В приложеният Договор за правна услуга от 08.12.2021г. ,в чл.5 и чл.6, е уговорено възнаграждение от 1000лв, платимо при подписване на договора, но приложената разписка не сочи на реално заплатена сума от Химел Инжинеринг ЕООД, а от неучастващо по делото друго Дружество /Ново финансООД/, без данни за заплащане от името на Химел Инжинеринг ЕООД. С оглед на това претендираните разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,