Решение № 13812 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2014 г.

Решение № 13812 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8988/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) против решение № 7604/5.12.2013 г. по адм. дело № 1243/2013 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 1, чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), § 1, т. 3 от ДР на КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Александър Георгиев Стефанов, от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че към 3.09.2012 г. (деня на постъпване при новия му работодател) е имал непрекъснат трудов стаж и е отработил този първи ден като инцидентът довел до временната му неработоспособност е настъпил след приключване на работния ден. Упоменаването на датата 3.09.2012 г. като начален момент за изплащане на претендираното обезщетение, отдава на лекарска грешка при оформлението на болничния лист. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че според разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) сключването на трудов договор е правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение. От този момент, служителя придобива субективното право да ползва отпуск при временна неработоспособност, като за упражняването му законът не поставя условие да е започнало реалното изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Задължението за постъпване на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор и ако служителят не го стори в законоустановения или в уговорения с договора срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока (чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро КТ). В случая трудовото правоотношение е възникнало и следователно Александър Георгиев Стефанов е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО като за времето на отпуска поради временна неработоспособност не се правят осигурителни вноски - чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 7604/5.12.2013 г. по адм. дело № 1243/2013 г. Административен съд София-град е отменил решение № РО-30/18.01.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърдените с него разпореждания № 0-21-999-82-00237452 и № 0-21-999-82-00237453 от 3.12.2012 г. на ръководителя на изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на ТП на НОИ за издаване на нов акт при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби - основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че на 28.08.2012 г. между "Лейдистор" ЕООД, с променено наименование "Фоксилекс" ЕООД и Александър Георгиев Стефанов е сключен трудов договор, по силата на който последният е приел да изпълнява длъжността - ръководител ИТ проекти, считано от 3.09.2012 г. Органите на НОИ са отказали изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по два болнични листа за времето от 3.09.2012 г. - 16.09.2012 г. и 17.09.2012 г. - 28.09.2012 г. Към деня на настъпване на временната неработоспособност - 3.09.2012 г. Стефанов е имал отработени 16 месеца и 1 ден като предхождащия му трудов договор е за периода 25.07.2012 г. - 31.12.2012 г. Съгласно справка от Регистъра за осигурените лица за месец септември има 1 работен ден и 18 дни болнични. Отчитайки, че дните 1.-2.09.2012 г. са почивни и анализирайки фактите във връзка с действието на § 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 61, ал. 1, чл. 63, ал. 3 вр. с чл. 162, ал. 1 КТ административният съд е направил обоснования извод, че трудовото правоотношение е възникнало при непрекъснато осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Това правило има своята особена хипотеза в § 1, т. 3 ДР на КСО, съгласно който "осигурено лице" е всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО, т.е. и в случаите, когато ползва платен отпуск за временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 КТ. Относимите за спора факти сочат две възможни разрешения. Административният съд е възприел, че няма прекъсване на осигуряването и е налице правопораждащ факт за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО. Органите на НОИ са приели, че е налице прекратяване на осигуряването по предходния трудов договор, настъпило три дни след сключването на трудовия договор от 28.08.2012 г., но не са изследвали приложението на чл. 42, ал. 2 КСО. Изводите на административния съд за неточно приложение на материалноправните разпоредби са основателни и законосъобразно е постановена отмяната на оспорените актове. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение