Решение № 2580 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2008 г.

Решение № 2580 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 30.06.2008 г. по адм. д. № 910/06 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменен отказ от 8.06.2006 г. на кмет на община за поправка на кадастър и преписката е върната на органа за извършване на поправката. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ по касационната жалба не са взели становища с изключение на СТОЯН БЕКИРСКИ, който я оспорва и МАРИЯ КРЪСТЕВА, която я счита за основателна, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е частично основателна. 1. Незаконосъобразността на отказа е следвала пряко от фактическото му основание - че регулацията е била приложена, и материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 4 ЗКИР, задължително условие за поправка или допълване на влезлия в сила кадастрален план е съгласието на заинтересуваните носители на вещни права, удостоверено с подписа им върху акта за грешки или непълноти, освен ако спрямо тях правата са установени с влязло в сила съдебно решение. Нормата на чл. 62, ал. 2, предл. 2 от Наредба № 3/05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, която създава изключение от това изискване за случаите, в които регулационни линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, противоречи на чл. 53, ал. 2 ЗКИР и не следва да бъде прилагана от съда - чл. 15, ал. 3 ЗНА. Прилагането на регулацията е свързано с окончателността на отчуждителното й действие, затова спорът за него е спор за вещно право, който не може да бъде решаван от администрацията, а единствено от гражданския съд - чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 КРБ. Поради това решението в частта, в която отказът е отменен, е законосъобразно по резултата си и следва да остане в сила. 2. По исканото изменение кметът на общината е следвало да проведе административното производство по чл. 58, ал. 1, т. 1, чл. 59 и чл. 62 от Наредба № 3/05 г. МРРБ, включително уточняване на параметрите на самото искане и установяване на предпоставките по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР с участието на лицата, които биха били засегнати от изменението. Без тази процедура, която сам не е могъл да извърши, съдът не е могъл и да реши искането по същество, поради което законосъобразно преписката е върната на органа - чл. 42, ал. 3 ЗАП вр. § 4, ал. 2 АПК. Решението като правилно по резултата си следва да остане в сила и в тази си част. 3. Незаконосъобразно е то в частта, в която кметът е бил задължен да извърши поправката без да е изпълнена процедурата за това. В тази си част решението противоречи на цитираните норми на ЗКИР и наредбата, поради което следва да бъде отменено, макар това касационно основание да не е инвокирано - чл. 218, ал. 2, предл. 3 вр. чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, и заменено при условията на чл. 222, ал. 1 АПК с друго, с което органът да бъде задължен да проведе производството по чл. 58, ал. 1, т. 1 и сл. от Наредба № 3/05 г. МРРБ вр. чл. 53 ЗКИР и да се произнесе по искането за поправка в зависимост от съгласието на засегнатите от нея собственици. Воден от горното Върховният административен съд