Решение № 8098 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2020 г.

Решение № 8098 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи АПК. Образувано по касационна жалба на "Виталис-Р"ООД гр. Разлог, ул. "Крапа", № 24, представлявано от управителя Д. Молеров, чрез адв. М. Маринов, против Решение № 145 от 28.01.2020 г. по адм. д. № 1008/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ)№ ФК-11-0396251/12.09.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – аптека, находяща се в с. Краище, ул. "Единадесета" № 2, обл. Благоевградска и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Несъразмерна на извършеното нарушение е тежестта на наложената принудителна мярка. Затварянето на единствената аптека за населеното място, както и за още няколко населени места в близост, за срок от 14 дни уврежда фиска значително повече, отколкото помага за защитата му. Като се има предвид и значителния брой на хора в лошо икономическо положение и здравословно състояние, които не могат да пътуват до по-далечни места за снабдяване с лекарства, запечатването на аптеката за процесния срок причинява значителни вреди на обществото като цяло. Затова изцяло необоснован и бланкетен е изводът на първоинстанционния съд, че с процесната ПАМ не е нарушен принципът на съразмерност. Направеният извод противоречи и на съдебна практика на Върховния административен съд по сходни случаи. При съществено нарушение на процесуалните правила съдът отказал да събира гласни доказателства по искане на жалбоподателя и не дал възможност на страната да посочи друг свидетел, при обективна невъзможност за явяване на допуснатия такъв. Първоинстанционният съд неправилно пренебрегнал нарушаването на изискванията за форма на административния акт, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Неизлагането на конкретни мотиви като фактически и прави основания за издаването на акта винаги е основание за неговата отмяна. Иска се отмяна на съдебното решение и на ЗПАМ, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на разноски. В откритото съдебно заседание на 10.06.2020 г. касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи, че при актуалната епидемична обстановка в страната е съвсем недопустимо затварянето на единствената работеща аптека за няколко населени места в региона. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Биков, оспорва жалбата. Поддържа, че дори да е единствена аптеката в района, това не освобождава дружеството от задълженията му за отчитане на продажбите. Твърди, че стойността на контролната покупка е без значение за издаването на ПАМ при обвързана компетентност на административния орган. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че дружеството касационен жалбоподател е осъществявало търговска дейност чрез аптека, находяща се в с. Краище, община Белица, обл. Благоевградска. Пред административния съд е представена служебна бележка /л. 38 от делото/ от д-р Н. Фургьова – семен лекар в с. Краище, община Белица, която е удостоверила, че има 2 000 души в практиката си на семеен лекар в с. Краище и че процесната аптека е единствена в района, като обслужва четири села. На 07.09.2019 г., в 11. 00 ч., е извършена проверка от органи по приходите на процесния търговски обект, за което е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0396251/07.09.2019 г. При проверката е установено, че за извършена контролна покупка на 1 опаковка аналгин, на стойност 1. 00 лв., заплатена в брой от инспектор по приходите, не е издадена фискална касова бележка от монтираното, работещо и технически изправно в обекта фискално устройство. Като е квалифицирал поведението на дружеството като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, със Заповед № ФК-С11-0396251/12.09.2019 г, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект – аптека и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С разпореждане, на основание чл. 188 от ЗДДС, във връзка с чл. 60 от АПК е допуснато предварително изпълнение на административния акт, отменено с влязло в сила определение на първоинстанционния съд. Пред първоинстанционния съд, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е поддържало, че нарушение не е извършено, като е искало допускане на гласни доказателства за обстоятелствата по съставяне на протокола на проверката. Съдът е допуснал разпит на свидетели, но е отказал да даде повторна възможност на жалбоподателя да доведе такива, въпреки представянето на болничен лист за обективна невъзможност на лице, посочено като свидетел да се яви да свидетелства. За да отхвърли жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма. Макар и схематични, мотивите на акта били достатъчни относно продължителността на срока на запечатване, който съдът преценил като относително кратък. Оспореният акт бил и материално законосъобразен, защото при безспорно установено нарушение, както е в случая, административният орган е длъжен да наложи ПАМ. Първоинстанционното решение е неправилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган. Законосъобразно съдът е приел и че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС при извършване на определено административно нарушение относно реда за отчитане на продажбите в търговски обект, компетентният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като органът действа при обвързана компетентност. Правилно съдът е приел, че административният орган има дискреция за определяне на срока на ПАМ, но е длъжен да изложи мотиви затова, както винаги, когато органът действа и при оперативна самостоятелност. Необосновано обаче съдът, а и административният орган, издател на ЗПАМ, са приели, че налагането на мярката за срок от 14 дни е мотивирано за конкретния случай. Нито в мотивите административния акт, нито в тези на потвърждаващото го съдебно решение, е обсъдено поддържаното от самото начало на делото пред АС, че процесният търговски обект е единствена аптека, обслужваща четири населени места в регион, където ноторно е, че населението като цяло не разполага с материални възможности да се снабдява с лекарства, пътувайки до отдалечени населени места. В подкрепа на тези твърдения е и цитираната по-горе служебна бележка на семейния лекар д-р Н. Фургьова, която изобщо не е спомената в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Този документ подкрепя твърденията, че голям брой от населението на региона, където се намира процесната аптека, ще бъде значително затруднено да се снабдява с лекарства при запечатване на обекта за срок от близо половин месец. Заключението на първоинстанционния съд, че този срок е относително кратък, не се подкрепя от посочените обективни факти и е необосновано. В тази връзка, основателно касационният жалбоподател подчертава в настоящото производство, че изводът за наличие на конкретни мотиви относно продължителността на срока на запечатване изглежда в още по-голяма степен необоснован, предвид междувременно настъпилата извънредна епидемична обстановка в страната. Този факт е нов и следва да бъде взет предвид при решаване на делото по същество (арг. от чл. 142, ал. 2 АПК). При актуалната епидемична обстановка, още по-несъразмерно е запечатването за посочения срок на единствената аптека, обслужваща четири населени места, предвид големите затруднения на местните хора за снабдяване с лекарства. Този извод се налага и поради обстоятелството, че запечатването следва да се извърши сега, доколкото допуснатото предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е било отменено с влязло в сила определение. Вярно е поддържаното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, че независимо, че аптеката е единствена, това не освобождава дружеството, което я стопанисва, от задълженията да спазва нормативните изисквания за отчитане на продажбите. При всяко положение обаче, при налагане на ПАМ административният орган следва да изложи конкретни мотиви за определяне на срока на мярката, спазвайки принципа на чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение, постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна като вместо него следва да се постанови друго по същество, с което по жалба на касатора процесната ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят 1 020 лв. разноски за двете инстанции, от които 600 лв. адв. хонорар, платен в производството пред АС и държавни такси. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение не е основателно, предвид размера му по 300 лв. за защита пред всяка съдебна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение