Решение № 10138 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2014 г.
ВАСVI отделение17.07.2014 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 8.01.2014 г. по административно дело № 11223/2012 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10138 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5201/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение № 150 от 8.01.2014 г., постановено по административно дело № 11223/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно. Обосновава и теза за законосъобразност на отменената с него писмена покана, поради което иска същата да бъде потвърдена. Претендира и присъждане на разноски по делото в размер на 25 лв., заплатени за държавна такса за касационното производство, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация "Диагностично-консултативен център-17-София" ЕООД гр. София, чрез повереника си адв. Димитров в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и решението на първоинстанционният съд да се остави в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Административен съд - София-град на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК (във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК) е обявил писмена покана с изх. № 29-07-90/3.09.2012 г., издадена от името на директора на Столична здравноосигурителна каса, за нищожна, и е осъдил Столичната здравноосигурителна каса да заплати на "Диагностично-консултативен център-17-София" ЕООД разноски по делото в размер на 200 лв. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно (в това число обосновано и материално законосъобразно), като не страда от пороци, които да водят до отмяната му. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт), се е установило по безспорен начин, че процесната писмена покана е подписана от името на директора на СЗОК Глинка Комитов (изпълнявал длъжността към момента на издаването й), без запетая, но подписът не е изпълнен от него, а в поканата няма отбелязване подписът да е положен от друго лице. Процесуалният представител на първоначалния ответник (касатор в настоящото производство) твърди, че подписът под нея е положен от заместник-директора на СЗОК Александър Огнянов. В съдържанието на поканата обаче не е посочено, че тя е подписана от друго лице, нито кое е лицето и кое е правопораждащото компетентността му основание - заповед за делегиране на правомощия или за заместване. Представената по делото заповед № 972/3.08.2012 г., с която на директора на СЗОК е разрешено да ползва платен отпуск, считано от 14.08.2012 г. до 12.09.2012 г., и е наредено по време на отпуска да бъде заместван от Александър Огнянов, е подписана със запетая, като липсват данни за авторството на подписалото я лице, чрез индивидуализирането му с име и заемана длъжност и компетентността му. Твърдението на процесуалния представител на касата, че заповедта е подписана за управител на НЗОК не от титуляра Пламен Цеков, защото същият е бил в отпуск, а от подуправителя Марияна Василева, не е подкрепено от надлежни доказателства, които да обосновават подобен извод. Както прецизно е отбелязано в това отношение в мотивите на проверявания съдебен акт, липсва годно писмено доказателство за авторството и компетентността на лицето, подписало (издало) на 3.08.2012 г. заповед № 972, с която е наредено по време на отпуска, считано от 14.08.2012 г. до 12.09.2012 г., директорът на СЗОК да бъде заместван от Александър Огнянов, заемащ длъжността "заместник-директор на СЗОК". Горното сочи, че писмената покана не е подписана от оправомощено лице, а именно директора на СЗОК, както е изискването на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на Инструкцията за контрол, приета от управителя на НЗОК. От представените от процесуалния представител на касата писмени доказателства не може да се установи кой е подписал обсъждания административен акт, нито кой е подписал заповедта за отпуск на директора на СЗОК. Съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. При липсата на спор, че подписът за издател на акта не е на Глинка Комитов, заемащ длъжността директор на СЗОК към момента на издаването му, и на заповед за заместването му, издадена от него самия или от компетентен горестоящ нему орган, се налага изводът, че писмената покана е издадена от некомпетентен орган по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, което е обусловило правомощието по чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК на Софийския градски административен съд да обяви нейната нищожност. С оглед изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност процесната писмена покана, не може да бъде кредитирана, а постановеният от АССГ съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също няма основание да бъде уважена, а ответникът по касация не е претендирал да му се присъдят сторени разноски за касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,