Решение № 190 от 31.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 495/2012 г.

Решение № 190 от 31.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 495/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор за възобновяване на н о х д № 4184/2011 г., по описа на Районен съд-Бургас и частична отмяна на постановеното по него определение за одобряване на споразумение, относно наложеното на осъдения С. Р. Р. наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В искането са въведени две касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, за допуснато нарушение на закона и по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - за допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че съдът е нарушил процедурата по чл. 382, ал. 5 и ал. 8 от НПК и неправилно е приложил чл. 343г от НК. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането по основанията въведени в него. Осъденият Р., редовно призован не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С определение от 16.11.2011 г., постановено по н о х д № 4184/2011 г., от състав на Бургаския районен съд е одобрено споразумение, съгласно което осъденият С. Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 55 ял. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание пробация с пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за срок от 1 г. На основание чл. 343г от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, за срок от 6 месеца. На основание чл. 24, ал. 3 от НПК, наказателното производство е прекратено. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, определението за одобряване на споразумение и за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила в деня на постановяването му - 16.11.2011 г. и не е проверявано по касационен ред. Поради това искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, поради следното. При проверката по делото се установи, че на л. 16 от досъдебното производство е приложена служебна справка от която е видно, че осъденият Р. е неправоспособен водач, по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - "Водач на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност..." Същият не е използвал правото си по ал. 5 на същия текст да бъде допуснат до изпит до съответните органи за добиване на такава правоспособност. Съдът не е съобразил задължителното тълкуване на Пленумът на ВС, дадено с Постановление № 1/17.01.1983 г. в т. 6, б. "а" - наказанието по чл. 37, т. 7 от НК - лишаване от право на управление на МПС за извършено престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен водач. Като е приложил разпоредбата на чл. 343г от НК, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Правилно Главният прокурор поддържа в искането си, че съдът е следвало вместо да наложи посоченото наказание, да упражни процесуалното си правомощие по чл. 382, ал. 5 или ал. 8 от НПК, да предложи промяна в споразумението или да върне делото на прокурора за да се приложи правилно закона. Като не го е сторил, а е одобрил споразумението, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Наличието на посочените касационни основания са основание по чл. 422, ал. 5 от НПК за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 4184/2011 г., по описа на Районен съд-Бургас, както и частична отмяна на определението в частта, с която на осъдения Р. е наложено наказание "лишаване от право за управление на МПС", на основание чл. 343г от НК. Върховният касационен съд има правомощието да отстрани посочените нарушения на закона, като по реда на възобновяването, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, отмени определението на БРС в посочената част. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение