Решение № 6863 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2009 г.

Решение № 6863 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14896/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба (наречена "жалба" /поправена/) от Виолета Иванова Асова, Биляна Георгиева Каменова и Йорданка Георгиева Златанова в качеството си на наследници на Йордан Петров Асов, за отмяна на определение от 2002 г. за отхвърляне на жалбата им като недопустима по адм. дело № 112/2004 г. на Кюстендилския окръжен съд, на основание чл. 239, т. 1 и 3 от АПК. Молителките заявяват, че не са съгласни с постановеното определение и по подробно развити съображения молят да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно искат делото да се върне на компетентния държавен орган, който да изготви законосъобразно и отговарящо на изискванията на чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ удостоверение ведно със скица на подлежащите за възстановяване части от процесния недвижим имот. Ответникът - Кметът на Община Кочериново не заявява становище по молбата. Останалите ответници - физически лица: Славка Димитрова Асова, Спаска Славеева Асова и Йордан Славеев Асов също не вземат отношение. В производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Предвид многобройните жалби, уточнения към тях и допълнения, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че следва да квалифицира "поправената жалба" като молба за отмяна. Освен това приема, че е подадена в срока по чл. 240 от АПК и от надлежни лица по чл. 238, ал. 1 АПК - страни по делото, за които съдебният акт е неблагоприятен. С оглед тези факти, тя е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение от 20.02.2007 г. по адм. дело № 112/2004 г. Кюстендилският окръжен съд, административна колегия оставя без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на Виолета Иванова Асова, Йорданка Георгиева Златанова, Биляна Георгиева Каменова, трите от гр. Благоевград и на Славка Димитрова Асова, Спаска Славеева Асова и Йордан Славеев Асов, тримата от гр. София, в качеството им на наследници на Йордан Петров Асов, б. ж. на с. Стоб, община Кочериново, срещу Удостоверение № 45/10.12.2003 г. на главния архитект на Община Кочериново, издадено на основание чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ и прекратява производството по делото. С определение № 13291 от 27.12.2007 г. по адм. дело № 12207/2007 г. тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение оставя в сила горното определение на Кюстендилския окръжен съд. Определението на тричленния състав на ВАС е постановено в частно касационно производство по чл. 229 и сл. от АПК, поради което не подлежи на последващо обжалване и е окончателно, както правилно е записано в него. С постановяването му влиза в сила определението на първата съдебна инстанция, тоест това на Окръжен съд - Кюстендил. Влязлото в сила съдебно определение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителите основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай в молбата за отмяна на Виолета Иванова Асова, Биляна Георгиева Каменова и Йорданка Георгиева Златанова, за каквато се счита постъпилата жалба /поправена/, са заявени две основания: по чл. 239, т. 1 и по т. 3 от АПК (Административнопроцесуалния кодекс). Съгласно т. 1 от посочената разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва изводът, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно т. 3 от чл. 239 АПК, актът подлежи на отмяна, когато "е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен". Преценена на тези две заявени основания, подадената молба за отмяна се явява неоснователна. Към молбата за отмяна и всички други жалби, които се намират в кориците на делото не са приложени никакви доказателства, за да бъде направена преценка дали са нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, нито се твърдят нови обстоятелства. Няма и данни определението да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, нито определението да е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие да е бил отменен. Въпреки няколкото уточнения, всъщност в молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на определението, които обаче по своята същност представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което и не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. С оглед изложеното, не са налице условията нито на чл. 239, т. 1, нито на чл. 239, т. 3 от АПК, поради което подадената молба за отмяна ще трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,