Решение № 11530 от 17.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2010 г.

Решение № 11530 от 17.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16077/2010 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник митница Югозападна срещу решение № 573/03.11.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 353 по описа за 2010 г. на този съд, с което е отменено решение № 7101 - 0019/02.03.2010 г. на Началника на митница Югозападна. Касаторът поддържа чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и противоречащо на материалния закон и събраните доказателства, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу митническия акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Райнов" ЕООД гр. Благоевград, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е декларирал на 19.12.2009 г. пред митническите органи внесен на територията на РБ лек автомобил, употребяван, марка "Опел", модел "Астра", страна на произход Швейцария. Към декларацията са приложени фактура на стойност 300 швейцарски франка, ЧМР, сертификат за движение на стоките EUR 1. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,37 лева. Въз основа на тази декларация митническата стойност е 721,64 лева, като са начислени мито - 0 лв. и ДДС е в размер на 144,33 лева, внесен в полза на републиканския бюджет. На основание чл. 68 от Регламент /EИО/ № 2913/92 г. на Съвета е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи. Прието е, че след корекция в транспортните разходи, МОС следва да бъде в размер на 1121,64 лева и е определен размер на дължимия ДДС - 224,33 лв. Стойността е определена и на основание чл. 30, ал. 2, б."б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета. Изслушано е заключение по СТЕ, според което процесния автомобил и сравняваният с него друг употребяван лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", по внос от 06.10.2009 г. могат да бъдат определени, като сходни стоки, предвид критерии на чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, административният съд е формулирал следните правни изводи. За да бъде определена митническата стойност по реда на чл. 30, ал. 2, б. "б." от Митническия кодекс на общността, създаден с регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, както е посочено в решението на Началник на митница Югозападна или по аналогичната разпоредба на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, следва първо да не може да се определи договорната стойност на внесената стока, представляваща платената действително или подлежаща на плащане цена. В случая органът е изложил само доводи за възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, но не е посочил въз основа на какви факти и обстоятелства не кредитира представените документи за определяне на стойността по реда на чл. 35 ЗМ. Липсата на мотиви в тази насока е самостоятелно основание за отмяна на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 2 АПК. Прието е също, че липсват мотиви относно липсата на възможност за определяне на митническата стойност като договорна стойност на идентични стоки, тъй като съгласно чл. 30 МК следва последователно да се прилагат възможностите са определяне на митническа дейност, а договорната стойност на сходни стоки е последваща. Решението е обосновано и материално правно законосъобразно. Процесният внос е извършен след присъединяване на РБ към ЕО, поради което приложими към него са правилата на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета. Независимо че при излагане на правните си доводи, съдът се е позовал едновременно на нормите на ЗМ и на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в е налице идентичност между правилата на националното и на общностното право - съответно тези по чл. 35 и чл. 36 ЗМ и тези по чл. 29 и чл. 30 от регламента. Съгласно чл. 29 от регламента митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките като в тяхна тежест е да изложат мотиви и да представят доказателства за това, че декларираната стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента. В случая съдът правилно е преценил, че такива мотиви липсват, което е основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При положение, че митническият орган не е основал съмненията си относно декларираната фактурна стойност на внесения автомобил на никакви доказателства и не е изложил мотиви затова, само на това основание, издаденият от него административен митнически акт е незаконосъобразен. При това, останалите доводи в касационната жалба са без значение, защото те засягат законосъобразно преминаване към определяне на МОС по различен метод от този на договорната стойност, каквото в случая липсва. Извън изложеното от съда следва да се добави, че от съдържанието на административния акт не става ясно дали корекцията на митническата стойност по решението на началник митница се дължи на промяна само на сумата, декларирана като подлежаща за плащане на продавача или и на транспортните разходи, които при внос на коли на едро, както е при жалбоподателя са по-ниски отколкото при единичен внос. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото в тежест на бюджета на касатора е да заплати направените от ответника по жалбата деловодни разноски пред касационната инстанция - в размер на 300 лв. Воден от горното Върховният административен съд, осмо отделение