Решение № 12731 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадена касационна жалба от М. Й. М., чрез адвокат М. Костова срещу решение 277 от 10.01.2024г. по адм. дело 10545/2022 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск с правно основание чл.39, ал.2 от ЗЗЛД за сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата, в резултат на неизпълнение на задължение на ответника "Първа Инвестиционна банка" АД като администратор на лични данни, довело до неправомерно обработване на личните й данни, както и 702,67лв. законна лихва от 13.03.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 13.03.2018г. , ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, не е обсъдил писмено доказателство по делото - писмо от НАП. Счита, че при постановяване на решението си АССГ не е съобразил даденото тълкуване в Решение на СЕС от 14.12.2023г.. по отправено преюдициално запитване от ВАС. По подробно развити доводи в касационната жалба относно фактическите установявания и правните изводи на съда, счита, че съдът неправилно е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди. Иска да се отмени решението и се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - " Първа "Инвестиционна банка" АД ,чрез процесуален представител, юрисконсулт Василев в представено писмено становище и в съдебно заседание, намира касационната жалба за неоснователна . Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд София град е приел, че исковата молба на М. Й. М., с която е сезиран е с правно основание чл.39, ал.2 от ЗЗЛД и съдържа твърдения за вреди, причинени на ищцата, в резултат на неизпълнение на задълженията на ответника "Първа Инвестиционна банка" АД като администратор на лични данни, довело до неправомерно обработване на личните и данни.

Съдът е установил по делото следните фактически обстоятелства:

1. С писмо изх. 94М - 3784 -1 -7/19.06.2013г. от директора на НОИ, ищцата била уведомена, че служител на "МКБ Юнионбанк" АД е извършил справка по нейния ЕГН в информационната система на НОИ на 14.03.2013г. при липсващо правоотношение между банката и ищцата, както и дадено съгласие от нея по смисъла на чл.4 от ЗЗЛД.

1. С решение на КЗЛД Ж - 466/03.12.2013г., потвърдено с решение 3510/20.05.2015г. по адм. дело 7260/2014г. на АССГ на " Първа Инвестиционна банка" АД била наложена имуществена санкция за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД за това, че не е взела необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на ищцата и тяхното обработване, довело до неправомерното им използване, консултиране и употреба без наличието на правно основание.

1. Представени са епикризи за хоспитализиране на ищцата в периода 11.09.2015г- 16.09.2015г. и 21.08.2017г. - 24.08.2017г. по повод оплаквания от болки, скованост в шийно - раменните зони, побеляване, посиняване, изтръпване на пръстите на ръцете, слабост с изпускане на предмети, остра уртикария.

4.В хода на съдебното производство по искане на ищцата са разпитани свидетели: М. Н. П. и П. Ц. П. и двете приятелки на ищцата, а последната й бивша съдружничка, които свидетелстват за изпитаните притеснения и болки от ищцата и получените заболявания.

АССГ приел, че исковата молба на М. съдържа твърдения за нематериални вреди, възникнали след получаване на писмото от НОИ, а именно постоянен страх, че може да й бъдат вменени занапред парични задължения, притеснения, траен душевен и социален дискомфорт, което се отразило на работата й - станала разсеяна и не можела да изпълнява спокойно служебните си задължения. Постоянният страх довел до влошаване на здравословното й състояние, започнала да изпитва болки и скованост, ръцете й започнали да посиняват и изтръпват, изпускала предмети, поради което и била хоспитализирана в периода 11.09.2015г- 16.09.2015г., както и в периода 21.08.2017г. - 24.08.2017г. като и било назначено медикаментозно лечение, продължаващо и към датата на подаване на исковата молба.

При тези фактически установявания, които изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото и не са спорни между страните, съдът е приел от правна следното:

За да бъде основателна претенцията по чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД и възникне правото на обезщетение за ищеца, е необходимо да са налице три кумулативни предпоставки: 1. неправомерно обработване на личните данни на ищеца от администратора на лични данни; 2. причинена вреда на лицето имуществена и/или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между неправомерно обработените от администратора лични данни и настъпилите вреди. Съдът е изложил мотиви, че липсата дори на един от елементите на фактическия състав на отговорността за вреди по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД във вр. с чл.203, ал.1 от АПК и препращането към чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед изискуемата от закона кумулативност, обуславя неоснователност на исковата претенция.

Предвид влязлото в сила решение на КЗЛД, с което е установено неправомерно обработване на личните данни на М. М. от администратора на лични данни "Първа Инвестиционна банка" АД във връзка с липсата на технически и организационни мерки за защита на личните данни на ищцата и тяхното обработване, съдът правилно е преценил, че е налице първата предпоставка за уважаване на исковите претенции.

Относно другите две кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на исковата претенция - причинена вреда на ищцата и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между неправомерно обработените от администратора лични данни и настъпилите вреди, съдът е стигнал до извод, че същите не са налице..

По отношение твърдените в исковата молба неимуществени вреди, съдът е приел от доказателствения материал по делото, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели (приятелки на М.), които съдът не кредитирал напълно и е ценил в съвкупност с приложените към исковата молба доказателства: епикризи за хоспитализиране в болница, отговор от НОИ, писмо от 19.06.2013г. и решение Ж - 466 от 19.06.2014г. на КЗЛД , съдът приел, че не доказват страх и притеснения за ищцата, които да са породени от злоупотребата от страна на служител на ответника с личните й данни. АССГ е изложил съображения, че за да бъде уважен искът по основание, следва по категоричен начин да се установи, че са настъпили претендираните от ищцата неимуществени вреди и че те са в резултат на незаконосъобразното действие на ответника. Преживеният стрес и притеснение следва да са такива, че да доведат до промяна в качеството на живот на ищцата, т.е. не просто да са преживени, а да са довели до негативна промяна в поведението на ищцата. По тези съображения, съдът е приел за недоказани двата елемента от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: характера и интензитета на твърдените вреди и задължителната им непосредствена причинно - следствена връзка с незаконосъобразното поведение на ответника.

При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд намира, че решението е правилно и обосновано и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Съгласно действалата към момента на извършване на нарушението -14.03.2013г. редакция на разпоредбата на чл.39, ал.1 и ал. 2 от ЗЗЛД , преди изменението им с (ДВ, бр.17 от 26.02.2019г)., при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора на лични данни по съдебен ред. Съгласно ал.2 на чл.39 ЗЗЛД в производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

В чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД не се съдържа специална процесуална уредба, относно реда за упражняване на правото на субекта да сезира съда за нарушените му права при обработване на личните му данни, а се препраща към общия административнопроцесуален закон за търсене на отговорност на всички администратори на лични данни, независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества (публични органи или частноправни субекти), по аргумент от § 1, т. 1 АПК. Предмет на проверка по съществото на спора е установяването дали актът, действието или бездействието на администратора на лични данни е съответно на нормативната уредба за защита на личните данни. Незаконосъобразността на акта, действието или бездействието, което е в пряка причинна връзка с претендираната вреда е основание за ангажиране на отговорността на извършителя и в този контекст чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД дава правна възможност на субекта на данни да предяви и претенцията за обезщетение, която да бъде разгледана в същото производство. Процесуалният ред, по който засегнатият субект може да търси обезщетение и отговорност за причинените вреди, поради неправомерно обработване на личните му данни, е уреден в глава единадесета "Производство за обезщетения" на Административнопроцесуалния кодекс.

Правилно съдът е отхвърлил претенцията на М. М. за присъждане на неимуществени вреди. Правото на обезщетение и отговорност за причинени вреди е предвидено в чл. 39, ал. 2 ЗЗЛД( приложимата редакция). Както точно е приел съдът, основателността на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е обусловена от наличието на три кумулативни предпоставки, визирани по-горе. В случая е установено, че администраторът на лични данни е обработил неправомерно личните данни на касатора, т.е. налице е нарушение, за което пострадалото лице може да претендира обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка със същото. За доказване на основателността на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, касаторът е поискал събирането на гласни доказателства, което е уважено от съда.

От събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели, правилно АССГ е достигнал до извод, че е доказано наличието единствено само на първата от трите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на иска - доказано нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни, предвид влязлото в сила решение Ж -466/03.12.2013г. на КЗЛД за това, че не е взел необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на М. М. при тяхното обработване, което е довело до неправомерното им използване, , консултиране и употреба без наличието на правно основание за целта. Съдът е обсъдил всички, относими към предмета на спора доказателства и доводи, включително и показанията на разпитаните по делото свидетели като правилно е приел, че не са доказани другите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл. 39, ал.2 ЗЗЛД. Не се установява настъпила неимуществена вреда, която да е в причинна връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие на органа. Липсват доказателства, че вредите са настъпили и че следват именно от незаконосъобразни действия на ответника.

Правилно съдът е приел от доказателствата по делото и по - конкретно от обсъдените показания на свидетелите, че описаното от тях състояние на емоционален стрес и притеснения не може да се обвърже по - никакъв начин с констатираното от КЗЛД нарушение на чл.23 от ЗЗЛД, извършено на 14.03.2013г. Представените по делото епикризи за хоспитализиране на ищцата за периода 11.09.2015г. - 16.09.2015г. в отделение по обща неврология и професионални увреждания на нервно мускулната система в МБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД - София с поставена диагноза: [заличен текст] , както и епикриза от 24.08.2017г. от Държавна университетска болница "Александровска" за болнично лечение за периода 21.08.2017г. - 24.08.2017г. с окончателна диагноза : [заличен текст] също не доказват, че така установените заболявания, които са различни по естеството си са настъпили, именно в резултат на констатирания с решението на КЗЛД неправомерен достъп на 14.03.2013г. от служител на ответника, чрез справка в осигурителния статус на касаторката в информационната система на НОИ.

По делото не е установено посредством използването на специални знания, че получените от касатора заболявания са в резултат именно на тези действия на администратора на лични данни. Следва да се посочи, че неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на пълно и главно доказване, което не е осъществено по делото пред първоинстанционния съд. В исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на свидетелските показания и писмените доказателствата събрани по делото. Правилно показанията на свидетелите са ценени с оглед всички доказателства по делото, предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото в качеството на приятелки на ищцата, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно несъобразяване на АССГ с даденото тълкуване в Решение на СЕС от 14.12.2023г. по дело С -340/21г. по отправено преюдициално запитване от ВАС. С цитираното решение СЕС е дал задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 82, пар.1 и 2 от Регламент /ЕО/2016/679, която разпоредба съгласно съображение 146 от Регламента въвежда собствен режим на отговорност в областта на защита на личните данни, като в параграф 2 на разпоредбата са посочени трите необходими условия, за да възникне право на обезщетение. Регламент /ЕО/ 2016/679 е приет на 27.04.2016г., но е действащо право на ЕС и се прилага от държавите - членки от 25 май 2018г. Следователно към датата на извършване на нарушението от страна на ответника 14.03.2013г. , както и към датата на постановяване на решението на КЗЛД -14.06.2014г. нормите на този Регламент не са били действащо право на ЕС. Ето защо правилно АССГ при постановяване на решението си е приложил действалите към момента на извършване на нарушението разпоредби на националното право - чл.39, ал.1 и ал. 2 от ЗЗЛД , (ред. ДВ , бр. 39 от 20 май 2011г.), съгласно които при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред, а съгласно ал. 2 на чл. 39 ЗЗЛД в производството по ал. 1 физическото лице може да иска обезщетение за претърпени от него вреди, вследствие неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора.

Ето защо АССГ правилно е приел иска за допустим на основание чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД в относимата редакция, относно претендираното от ищцата обезщетение за вреди, причинени в резултат на твърдяното нарушаване на правата й по чл. 23, ал.1 от ЗЗЛД с твърдение за неправомерното използване, консултиране и употреба на личните й данни без наличието на правно основание.

В това производство сложния фактически състав по чл.203 от АПК, чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца, с необходимите за това доказателства - чл.154 ГПК. С оглед чл.4 ЗОДОВ, чл .39, ал 2 от ЗЗЛД целта на процесното производство е обезщетителна. В тежест на ищцата и при условията на пълно, главно доказване е било установяване, освен на неправомерното обработване на личните й данни от страна на ответника, така и причинени неимуществени вреди, описани в исковата молба, както и пряка и непосредствена причинна връзка между неправомерно обработените от администратора лични данни и настъпилите вреди. От събраните по делото доказателства, ценени в съвкупност и с показанията на разпитаните свидетели се налага извод, че ищцата, сега касатор не се е справила с тази доказателствена тежест.

Правилно в оспореното решение, съдът е приел, че липсата дори на един от елементите на фактическия състав на отговорността за вреди по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД във вр. с чл.203, ал.1 от АПК и препращането към чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед изискуемата от закона кумулативност, обуславя неоснователност на исковата претенция.

Съгласно чл. 12 ГПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Тези изисквания са спазени при постановяване на обжалваното съдебно решение са спазени. В своите мотиви съдът подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Изложените съображения съответстват на материалния закон.

Решението е правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, М. Й. М., следва да заплати на "Първа Инвестиционна банка" АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение