Решение № 12536 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2017 г.

Решение № 12536 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ц. Н. П. от с. К., общ. М., чрез адв. Михова против решение № 481 от 28.12.2016 г. по адм. дело № 575/2016 г. по описа на Административен съд - В.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на О. М. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-08-62/5.08.2016 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Обор № 1 към кравеферма за около 20 бр. крави" в УПИ ХIV-485 в кв. 42 по плана на с. К.. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт параметри преди 1956 г., към който момент е отразен в регулационния план. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че единствения план на с. К. е дворищно. регулационен от 1956 г., застроителен план не е приеман, няма такъl и до момента. Прието е, че незаконния строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като не отговаря на техническите правила и норми на ЗУТ /чл. 42, ал. 2/ и на действалите към момента на изграждането му нормативи- ЗПИНМ, ППЗПИНМ и ЗБНМ /чл. 228/. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на относимите правни норми, което води до неговата незаконосъобразност. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали Констативен акт № 3/21.07.2016 г. не се оспорват в съдебното производство досежно местонахождението на процесния строеж и изграждането му без строителни книжа. Твърденията на жалбоподателя, че стопанската постройка е изградена далеч във времето от прадядо му се потвърждават от заключението на СТЕ, която сочи, че в първия за селото РП от 1956 г. тази постройка е отразена и то като изградена на калкан с друга в съседния имот. Следователно изводът на административният съд, че процесният незаконен строеж с оглед периода на изграждане попада в хипотезата по ал. 1, § 16 от ПЗР на ЗУТ е правилен. Обосновано е прието и несъответствие на строежа с изискванията на действащата норма по ЗУТ, а именно чл. 42, ал. 2, тъй като строежа е на уличнорегулационната линия по действащия план от 1956 г. и не са спазени отстоянията от 3м и 5м до дворищно и улично регулационните линии. При изследване обаче съответствието на строежа с действалите към момента на изграждането му строителни правила и норми е изведен погрешен и немотивиран извод за противоречие с ЗПИНМ, ППЗПИНМ и ЗБНМ /чл. 228/. Изискванията на ППЗПИНМ в случая са неприложими, тъй като Правилника се появява в правния мир в по-късен от изграждането на процесната постройка момент - утвърден с ПМС № 194 от 22.08.1960 г., отм., бр. 62 от 7.08.1973 г. От друга страна ЗПИНМ, който е действащия нормативен акт за периода от м. 10.1949 до м. 06.1973 г. не съдържа изрично разписани изисквания за изграждане на стопански постройки при липса на одобрен застроителен план, а препраща по силата на чл. 78 към нарочни актове на "изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места". От заключението на СТЕ се установява, че за с. К. не са налични предходни планове и относими документи в горния смисъл. Следователно, единствено приложимия норматив, относим към процесната селскостопанска постройка е разпоредбата на чл. 228, предл. 2-ро от действалия от м. 05.1941 г. до 1.01.1950 г. ЗБНМ /Законъ за благоустройство на населените места/ - "Селско-стопанските сгради, съ изключение на отходните места и торищата, могатъ да се разполагатъ и на уличната регулационна линия, когато размерите и уредбата на селско-стопанския дворъ налагатъ това, но не и на линиите на площади и главни улици и на улици - часть отъ държавни пътища. Селско-стопанските сгради трябва да отстоятъ отъ съседовите граници най-малко на 2.50 м.". Процесната постройка отговаря на горните изисквания, тъй като е залегнала в първия регулационен план на селото /1956 г./ и то отразена на улично-регулационната граница. Освен това, видно от устното заключение на вещото лице, дадено в открито съдебно заседания на 1.12.2016 г. и приложената скица-копие от КРП от 1956 г., процесната постройка е била изградена свързано със стопанска постройка в съседния /от запад/ имот. От изложеното следва, че процесния незаконен строеж попада в режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване, което сочи на незаконосъобразност на оспорената заповед № РД-08-62/5.08.2016 г. на кмета на О. М.. С оглед на горното, съдът намира, че са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповед № РД-08-62/5.08.2016 г. на кмета на О. М.. Предвид своевременно заявената претенция за разноски от касатора и изхода на делото ответникът дължи на основание чл. 143, ал. 1 АПК реално направените разноски в съдебното производство в размер на 1105 лв. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,