Решение № 2228 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2013 г.

Решение № 2228 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6334/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Петър Николов Илиев от гр. Русе, против Решение № 31/27.03.2013 г., постановено по а. д. № 262/2012 г. по описа на Административен съд Русе (АСРс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСРс е отхвърлил като неоснователна жалбата на Илиев против Заповед рег. № з-3185/23.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Русе (ОДМВР). С последната, за използване на служебното му положение за лична облага - дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което нарушение съгласно чл. 227, ал. 1 е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение"; за извършени деяния, несъвместими с етичните правила и уронващи престижа на службата - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за които съгласно чл. 230, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) също е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и за неизпълнение на служебни задължения - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ППЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно нарушение "порицание", му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Илиев го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което иска да се уважи първоначалната му жалба и се отмени заповедта на директора на ОДМВР. Претендира за направените разноски по делото. Ответникът - директорът на ОДМВР, чрез представения "Писмен отговор" на касационната жалба, счита същата за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСРс. Въпреки позицията на касатора, който отрича изцяло извършването на вмененото му деяние, ВАС счита, че същото е доказано от събраните по делото доказателства. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касае дейността на АСРс по оценка на събраните по делото доказателства. Според касатора, при наличието на две групи свидетели, съдът не е изложил аргументите си защо дава вяра на свидетел, който уличава себе си в извършването на престъпление, а не дава вяра на трети, незаинтересовани от изхода на делото лица. Доводът е неоснователен. Действително, по делото са приобщени показанията на трима разпитани свидетели - пострадалия Ивайло Иванов, колегата на касатора Андрей Петров и Христомир Христов. Съдът е дал вяра на показанията на първия от тях, като подробно се е мотивирал защо е приел същите за достоверни, за разлика от тези на св. Петров и Христов - вж. стр. 5 и 6 от мотивите на обжалваното решение. ВАС възприема изцяло така изложените съображения и счита, че мотивите показват на база на какво, АСРс е бил мотивиран да приеме достоверност на показанията на св. Ивайло Иванов. Твърдяната в касационната жалба "конкуренция" между двете свидетелски версии е изцяло, пълно и в съответствие с доказателствата в тяхната съвкупност, разрешена в решението. Неоснователен е този довод и във връзка с използването в административно-дисциплинарното производство на доказателствата, събрани по време на предварителното производство. Вярно е, че двете такива са самостоятелни и формално несвързани едно с друго. В същото време, предвид идентичността на предмета на доказване, липсват процесуални пречки от рода на предвидените в чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства или чл. 177 НПК напр., поради което събраните по време на предварителното производство доказателства могат да бъдат използвани и в дисциплинарното такова. Със същия характер са изложените доводи за "създаване комфорт за административните органи", "сроковете за провеждане на дисциплинарното производство" във връзка с разрешените неколкократно техни продължавания и/или необходимото време на АСРс за оценка на доказателствата и формиране на правните му изводи. ВОС споделя изцяло правните доводи на съда относно така предвидените процесуални възможности. Неоснователен е и доводът за необсъждане от АСРс на твърдяното от касатора "разминаване" между фактически и правни основания за издаване на оспорения административен акт. В писмените бележки, представени пред първата съдебна инстанция, процесуалният представител е изложил само една своя, при това непълна версия, за тълкуване на закона (л. 106, абз. 2 от писмените бележки). Същата няма качествата на изложен довод, оспорващ законосъобразността на обжалвания акт. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението на АСРс. Той се извлича от прежденаправените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила които, както се посочи по-горе, са неоснователни. При тази тяхна характеристика, такова се явява и твърдението за необоснованост. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС