Решение № 2455 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2016 г.

Решение № 2455 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14075/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2047 от 03.11.2016 г., на Административен съд П., постановено по адм. дело № 356 по описа за 2016 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001615002785-091-001/04.11.2015 г., издаден от М. Й. Л. - Началник сектор, възложил ревизията и И. Д. У. - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., частично потвърден с Решение № 31/21.01.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при ЦУ на НАП. Излагат се подобни доводи за неправилност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. А. И., не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № Р-16001615002785-091-001/04.11.2015 г., издаден от М. Й. Л. - Началник сектор, възложил ревизията и И. Д. У. - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., частично потвърден с Решение № 31/21.01.2016 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС на А. А. И., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 744,44 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1 731,09 лв. За да прогласи РА за нищожен съдът е приел, че издаването на оспорения РА от двама органи по приходите, единият от които не притежава материална компетентност по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, са неправилни. Същият е в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - Общо събрание на I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Въпросът, с който е инициирано образуване на соченото тълкувателно дело е бил: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В новата редакция на разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК (действаща и към настоящия момент) императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, каквато се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК (отменена към настоящият момент). В случай, че е налице конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП. В този смисъл е Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10 по описа за 2016 г. Предвид изложеното, основателни са доводите на касатора. Ревизионен акт № Р-16001615002785-091-001/04.11.2015 г., издаден от М. Й. Л. - Началник сектор, възложил ревизията и И. Д. У. - гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., не е нищожни, предвид издаването му от компетентен орган. Административният съд излагайки мотиви за нищожност на РА е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа делото по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,