Решение № 6013 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2016 г.

Решение № 6013 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13687/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за групова първична практика за извънболнична първична медицинска помощ - Авицена" ООД, със седалище и управление гр. К., представлявано от управителя, чрез процесуален представител, срещу решение № 924/21.10.2016 г., постановено по адм. дело 89/2016 г. по описа на Административен съд - С. област, с което е отхвърлена жалбата против писмена покана за възстановяване на заплатени средства за МДИ изх. № 29-01-3232 от 14.12.2015 г. на директора на РЗОК-С. област, като неоснователна. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административния акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - С. област (РЗОК-С. област), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмена покана за възстановяване на заплатени средства за МДИ /назначени с бл. МЗ - НЗОК № 4/ изх. № 29-01-3232 от 14.12.2015 г. на директора на РЗОК - С. област, с която лечебното заведение е уведомено, че следва да възстанови на РЗОК - С.-област заплатените средства за медико-диагностична дейност за четвъртото тримесечие на 2014 г., назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране - сума в размер на 2 886, 60 лева. Първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган - Директора на РЗОК-С. област, при спазване на установената писмена форма и посочени фактически и правни основания за издаването му. Изведено е, че не се констатира допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е от категорията на съществените. По делото е назначена съдебно - икономическа експертиза, която видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. е оспорена от процесуалния представител на оспорващия, тъй като вещото лице се е запознало само със справка за възложените регулативни стандарти по бл. МЗ НЗОК № 4 за ПИМП и не е отговорило на въпроса какво е изпълнението възложената стойност МДД. Основателни са доводите на касатора, че отговорът на горния въпрос е от важно значение за разкриване на обективната истина по спора, тъй като съгласно чл. 41, ал. 3 от договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ № 230250/10.02.2014 г./ДОПИМП/, сключен с НЗОК, в случаите по чл. 40, контрол по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначените МДД се осъществява при изчерпване на определения общ брой на СМД и стойност на МДД, след разпределение и преразпределение на допълнителен брой на СМД и стойност на МДД в рамките на определените брой на СМД и стойност на МДД на РЗОК за съответното тримесечие. С горните доводи е оспорено от страна на лечебното заведение заключените по съдебно -икономическата експертиза, като се иска да бъде дадена възможност на вещото лице да допълни заключението си по въпрос № 4 и предвид отговора на вещото лице в проведеното съдебно заседание, че има неразпределена стойност МДД по бл. МЗ НЗОК № 4 от РЗОК - С. област. Въпреки изложените възражения, направени доказателствени искания и оспорване на експертизата в различните й части, решаващият съд намира делото за изяснено от фактическа страна, дава вяра на заключението на вещото лице, като кредитира същото относно посочените стойности на превишението за четвъртото тримесечие за 2014 г. и приема, че лечебното заведение е надвишило определените лимити, които РЗОК се е задължила да финансира и изпълнителя по договора е длъжен да възстанови на РЗОК заплатените средства за МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на стойност 2886, 60 лева. Върховният административен съд - шесто отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран и компетентен съд в рамките на правомощията му. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Процесното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно правилото на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Предвид горното, основателни са доводите на касатора досежно съществено нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, допуснати при приемане на заключението по назначената съдебно - икономическа експертиза като обективно и компетентно изготвено, без да са обсъдени възраженията направени в съдебно заседание от страна на лечебното заведение. Основателни са направените от процесуалния представител на лечебното заведение доказателствени искания по отношение на заключението на вещото лице относно въпрос № 4, по който последното заявява, че съгласно отчета е възложена стойност 317 427.82 лв., т. е. твърдението е, че е преразпределен остатъка остава недоказано. Наведени са възражения, че РЗОК не е извършила преразпределение на определения остатък от резерва за 4-то тримесечие на 2014 г., тъй като видно от представеното писмо, с което са утвърдени броя СМД и стойност на МДД за четвърто тримесечие на 2014 г. /л. 192 от делото/ същата е разполагала с 324 162 лв. за МДД, а е възложила съгласно заключението на вещото лице 317 427.82 лв, т. е. налице е несъвпадение на стойностите. При изясняване предмета на спора, следва да се установи какво е разпределението и преразпределението на определения общ брой СМД и стойност на МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г., като административният орган следва да представи доказателства кога и с какъв акт е извършено. Относим е поставения от касатора въпрос има ли неусвоен бюджет /разлика между разпределените и усвоените дейности по бл. МЗ НЗОК № 3 и бл. МЗ НЗОК № 4/ през четвъртото тримесечие на 2014 г. в бюджета на РЗОК - С. област и като цяло в края на 2014 г., в какъв размер и на каква стойност. При отговора на поставените въпроси следва да се съобразят определените от НЗОК на РЗОК - С. област регионални параметри за четвъртото тримесечие на 2014 г. и с отчет на брой/стойност СМД и МДД за четвъртото тримесечие на 2014 г. по изпълнители на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ. Основателни са доводите на касатора, че така изготвената експертиза без вещото лице да се е съобразило, запознало и анализирало данните от гореописаните документи в съвкупност не следва да бъде кредитирана от съда. Съдебното решение не може да бъде обосновано единствено на заключението на вещото лице. Съгласно съдопроизводственото правило на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд - С. област е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, довело до необоснованост на постановения съдебен акт. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 от АПК относно забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Разноски по настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд според разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,