Решение № 4883 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2017 г.

Решение № 4883 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14017/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К. от [населено място], против решение № 1694 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1066/2017 г. по описа на Административен съд - Варна в частта, в която е оставена в сила заповед № 86/27.02.2017 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна относно разпореденото от него премахване на незаконен строеж: "пристройка към основно застрояване" в поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени заповедта в посочената част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на район "Приморски" при община Варна, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Р. Д. П. и [фирма] не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд - Варна е отменена заповед № № 86/27.02.2017 г. на кмета на район "Приморски" при община Варна в частта, в която е разпоредено Р. Д. П. и [фирма] да премахнат незаконен строеж: "пристройка към основно застрояване" в поземлен имот с идентификатор [номер] по КККР на [населено място] и заповедта е оставена в сила в останалата й част по отношение на Н. Р. К., посочен като извършител на строежа. Решението в отменителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. Със заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "пристройка към основно застрояване", представляваща едноетажна пристройка към триетажна жилищна сграда, със застроена площ от около 170. 5 кв. м, с П-образна форма, приблизителна височина на места от 2. 80 м, а в по-голямата си част от 3. 80 м до 4. 00 м, изпълнена през 2013-2014 г. от касационния жалбоподател, без издадени строителни книжа. Съдът е изложил съображения за законосъобразност на оспорения административен акт по отношение на Н. К.. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че пристройката представлява строеж, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го прави незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приел е, че строежът не е търпим спрямо периода на неговото изграждане - 2013 - 2014 г. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е установено, че строителството на процесната пристройка е извършено от жалбоподателя без одобрени строителни книжа. С оглед описанието на строежа в съставения констативен акт и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че същият представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. Няма спор, че такива не са издавани, поради което пристройката е незаконна на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според цитираната разпоредба строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на такива незаконни строежи от пета категория, какъвто е процесният. Ето защо изводите на съда, че строежът е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му, са правилни. Предвид времето на строителството са неприложими разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липса на мотиви в оспорената заповед относно категорията на строежа, представляващо нарушение във формата на акта и водещо до липса на материална компетентност на административния орган да разпореди премахването му. В заповедта е прието, че пристройката е пета категория. Категорията на строежа се определя от описанието и характеристиките му, съдържащи се в констативния акт и заповедта за премахване, независимо от това дали е посочена в тях. В случая пристройката отговаря на категорията на основното застрояване и правилно е квалифицирана като строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ. Ако се приеме, че обектът е с производствено предназначение, то отново попада в тази категория по б. "б" на същата разпоредба. В тежест на жалбоподателя е да обори констатацията на органа относно категорията на строежа, което не е направено. Няма данни и твърдения същият да е такъв от първа до трета категория, което би повлияло на компетентността на издателя на заповедта, респ. на нейната валидност. Характеристиките на строежа, техническите параметри и начина на изпълнение върху терена изключват определянето му като преместваем или временен обект, каквито доводи са наведени както в първоначалното оспорване, така и в касационната жалба. Съдът подробно е обсъдил това възражение в решението, като се е позовал на заключението на вещото лице. Направените изводи напълно се споделят от настоящия състав. Неоснователни са доводите на касатора, че извършител на строежа е [фирма] като наемател на част от поземления имот, което опорочава заповедта. Това оплакване не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като право на органа е да прецени спрямо кого от установените извършители или собственици на строежа да адресира заповедта, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол. В случая е прието, че извършител на строителството е касационният жалбоподател, основано на декларации, събрани в административното производство. Твърдението, че извършител е посоченото дружество не е подкрепено с надлежни доказателства въпреки изрично дадените от съда указания в тази насока. Действително в това производство не следва да се обсъжда валидността на сключения наемен договор, но същият не установява изпълнението на строителството от наемателя. Съдът е обсъдил всички представени доказателства и обосновано е приел, че констатацията на органа относно извършителя на строежа не е оборена. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,