Решение № 7219 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2015 г.

Решение № 7219 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Цветан Горанов Цолев, от с. Дъбене, община Карлово, против решение № 225/12.02.2015 г. постановено по адм. дело № 2590/2014 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-160-6500/2741/2.07.2014 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", обективиращо включително отказ за изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., по заявление за плащане за кампания 2012 г. с УИН 16/190612/21660, поради установено неотстранено застъпване на над 50% от заявените площи, и наложена в тази връзка санкция за бъдещ период. В касационната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен атакувания административен акт в обжалваната част. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йоана Тренчева оспорва касационната жалба и претендира отхвърлянето й като неоснователна, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на настоящия касатор против горепосоченото уведомително писмо изх. № 02-160-6500/2741/2.07.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С решение № 225/12.02.2015 г. по адм. дело № 2590/2014 г. на Административен съд - Пловдив жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия закон и неговата цел. При преценка по подаденото от Цветан Горанов Цолев заявление с УИН 16/190612/216600 за кампания 2012 г., относно площите, заявени за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. с код АП49, от административния орган е констатирано неотстранено застъпване за над 50% от заявените площи, при което е отказано изплащане на финансова помощ по това направление и е наложена санкция за бъдещ период. Въз основа приобщените по делото доказателства, в т.ч. заключението на допуснатата СТЕ /което не е оспорено от страните и правилно е прието от съда като обективно и компететно дадено/, е направена обоснована констатация за наличието на застъпване на част от 53.15 ха, от площите /общо 57 ха/, заявени от жалбоподателя за подпомагане по мярка 214 "АЕП", направление "Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/", с тези, заявени за подпомагане от други земеделски производители, както и че при проведената процедура, с оглед представените от всички засегнати лица документи, това застъпване не е отстранено. Така установеното налага извода, че за горепосочената площ е налице основание за отказ на поисканото подпомагане, по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП /в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в редакцията по ДВ, бр. 23/2012 г./, според която финансова помощ по мярка "АЕП" не се предоставя, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. Следователно, обосновано съдът приема, че по предявеното от жалбоподателя искане за подпомагане с код АП49, е налице недопустима за подпомагане площ от 53.15 ха, при общо заявени за подпомагане 57 ха, като разликата от 3.85 ха се явява санкционирана площ. В процентно отношение застъпването надвишава 50% от заявените площи, поради което в случая е осъществена хипотезата на чл. 16, § 5, ал. 3 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г., при която се отказва подпомагане за цялата декларирана площ. Правилно е определен размерът на оторизираната сума /0/ - при отчитане на санкционирана площ, представляваща разликата до пълния размер заявена площ, със следващите се от това размери на отказа за изплащане на финансово подпомагане за кампания 2012 г. и наложена санкция за бъдещ период. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е формирал законосъобразни крайни изводи. Предвид установената недопустима за подпомагане площ, правилно и в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /в приложимите към процесната кампания редакции/ се явява атакуваното от Цветан Цолев, уведомително писмо. Поради това, като е отхвърлил жалбата, решаващият състав е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения настоящият състав приема, че атакуваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,