Решение № 5173 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 49/2015 г.

Решение № 5173 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 49/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Виолетов Миронов от гр. София срещу решение № 6410 от 28.10.2014 г. на Административен съд - София-град по административно дело № 5029/2014 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 107/03.04.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № РД 01-227/29.04.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - София-град. Касаторът не излага конкретни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, сочещи неправилност на атакувания съдебен акт, но моли решението да бъде отменено. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, чрез пълномощника юрк. Маринова оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, а касационната жалба срещу него е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с оплакванията, инвокирани в касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че касаторът е подал молба-декларация за отпускане на еднократна финансова помощ в размер на 30 лв. по реда на ПМС № 42 от 27.02.2014 г. за одобряване на допълнителни разходи за предоставяне на еднократна финансова подкрепа на лица и семейства в указания срок. Със заповед № 107 от 03.04.2014 г. директорът на ДСП - Красно село му е отказал исканата еднократна финансова подкрепа, като е изложил мотиви, че лицето не попада в кръга на лицата, цитирани в чл. 5, ал. 1 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г., т. е. има подадена молба-декларация по Наредба № РД07-5/2008 г. за сезон 2013/2014 г. Миронов е обжалвал така постановения отказ пред по-горестоящия орган по реда на чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), като с решение № РД 01-227/29.04.2014 г. директорът на РДСП - София-град е отхвърлил жалбата му и е потвърдил оспорената заповед. С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение № 6410 от 28.10.2014 г. по административно дело № 5029/2014 г. Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Петко Виолетов Миронов срещу заповедта на директора на ДСП - Красно село, потвърдена с решението на директора на РДСП - София-град. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и съдържание, без нарушение на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Административният съд е изложил мотиви, че Миронов не попада сред лицата, изброени в чл. 5, ал. 1 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г., които имат право на еднократната финансова помощ, тъй като той не е получил целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. Отказът за предоставяне на целевата помощ за отопление за съответния отоплителен сезон не е свързан с наличие на средномесечен доход за предходните 6 месеца, който да надвишава индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление със сума равна или под 10 лв., както и не е свързан с непълна месечна регистрация в съответната дирекция на "Бюро по труда" към 01.11.2013 г., които и към момента продължават да са регистрирани. Миронов не попада и в хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ПМС № 42/27.02.2014 г., касаеща лицата, които не са подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, отговарят на условията на Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, но техният средномесечен доход е по-висок от индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление със сума под или равна на 10 лв. С оглед изложеното Административен съд - София-град е извел крайният правен извод, че кандидатът за еднократна финансова помощ не попада в кръга на лицата, посочени в ПМС № 42 от 27.02.2014 г., поради което правилно му е отказана исканата помощ. Оспореното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Въпреки неправилно формулирания предмет на спора от жалбоподателя в първоинстанционното производство, а именно решението на директора на РДСП - София-град, решаващият съдебен състав правилно е разгледал законосъобразността на индивидуалния административен акт, който е потвърден с акта на по-горестоящия орган - заповедта на директора на ДСП - Красно село. Правилно като ответник е конституиран и директорът на ДСП - Красно село, чийто акт по силата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК подлежи на съдебен контрол. Обжалваното съдебно решение не страда и пороци, наличието на които би обусловило неговата отмяна. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, тъй като не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Софийски градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изяснил релевантните за спора обстоятелства и факти и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правилен правен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г. Министерския съвет е одобрил допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2014 г. в размер 8387,3 хил. лв. за предоставяне на еднократна финансова подкрепа на лица и семейства. В чл. 5, ал 1 от същото постановление са изброени лицата и семействата, за които е предвидена еднократната финансова подкрепа по чл. 1, ал. 1, а именно: 1. лицата и семействата, получили целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2013/2014 г.; 2. лица и семейства, подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2013/2014 г. и получили отказ поради средномесечен доход за предходните 6 месеца, превишаващ индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление със сума под или равна на 10 лв.; 3. лица и семейства, на които е отказана целева помощ за отопление поради непълна 6-месечна регистрация в съответната дирекция "Бюро по труда" към 1 ноември 2013 г., които и към момента продължават да са регистрирани; 4. лица и семейства, които не са подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, отговарят на условията на Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, но техният средномесечен доход е по-висок от индивидуално определения диференциран минимален доход за отопление със сума под или равна на 10 лв. В случая правилни са изводите на първоинстанционния съд, че Миронов не попада сред посочените лица. По отношение на искането му за целева помощ за отопление на отоплителен сезон 2013/2014 г. по делото е налична заповед № 608 от 21.10.2013 г. на директора на ДСП - Красно село, видно от която на Петко Виолетов Миронов му е отказана целева помощ за отопление с електроенергия по съображения, че лицето е посетено на адреса, който е посочил в молба-декларацията на 02.10.2013 г. и на 10.10.2013 г., но не е намерен, поради което не е било възможно да се извърши социална анкета и да се направи преценка дали отговаря на условията за целево подпомагане по Наредба № РД 07-5/2008 г. В кориците на първоинстанционното дело е приложено и определение № 898 от 19.02.2014 г. по административно дело № 46/2014 г. на Административен съд - София-град, с което жалбата на Миронов срещу заповед № 608/21.10.2013 г. на директора на ДСП - Красно село, потвърдена с решение № РД-01-596/03.12.2013 г. на директора на РДСП - София-град е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Това определение не е обжалвано от Миронов и е влязло в сила, поради което възраженията на касатора, че производството по отпускането на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. е висящо, е неоснователно и не кореспондира с доказателствата по делото. Предвид изложеното може да се направи извода, че Миронов не попада в хипотезата на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г. Петко Миронов не попада и в хипотезите на чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г., предвид причината за постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление, а именно невъзможността да се извърши социална анкета, поради неоткриване на адрес. В случая касаторът не е и сред лицата по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ПМС № 42 от 27.02.2014 г., тъй като той е подал молба - декларация за отпускане на целева помощ за отопление, което освен всичко друго е правоизключващ фактор, а освен това не е съдействал за установяване на обстоятелствата по чл. 2, ал. 2, 4, 5 и 6 и чл. 4, ал. 1, 3, 4 и 5 от Наредба № РД 07-5 от 2008 г. за да се установи дали отговаря на тези условия, тъй като двукратно не е открит на адреса, който служителите на ДСП - Красно село са посетили за извършване на социална анкета и е необходима предпоставка за преценката дали кандидатстващото лице следва да получи исканата помощ. Предвид тези съображения законосъобразен се явява отказът на директора на ДСП - Красно село за отказ да бъде предоставена еднократна финансова подкрепа в размер на 30 лева по ПМС № 42 от 27.02.2014 г. на Петко Миронов, тъй като той не е сред лицата, за които е предвидено това право и поради това решението на директора на РДСП - София-град, с което е потвърдена процесната заповед също се явява законосъобразно. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,