Решение № 3451 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2009 г.

Решение № 3451 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11581/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община- Стара Загора, против решение № 202 от 07.07.2009 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. д. № 220 по описа на съда за 2009 г. Твърди се, че е неправилно, постановено в противоречие със закона, необосновано и при съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и отхвърляне жалбата насочена срещу административния акт. Ответната страна - ЕТ "Митко Томов-98"Стара Загора- не е взел становище. Представителят на прокуратурата намира жалбата за допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като съобрази допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е уважена жалба на ЕТ "Митко Томов -98" срещу заповед № РД-25-808 от 03.04.2009 г. на кмета на Стара Загора, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост е разпоредено изземване на имот, находящ се: гр. Стара Загора, на пресечката на улица "Ивайло" и "Мургаш", застроен с павилион за стопанска дейност, тъй като се владее без правно основание. Установено е от доказателствата по делото, че между страните на 05.04.2004 г., е сключен договор за наем за имот, публична общинска собственост, за срок от 01.04.2004 до 31.03.2004 г.; както и, че с анекс от 01.04.2004 г. е договориран нов срок - от 01.04.2004 до 01.04.2007 г. Установено е, че с писмо от 11.09.2008 г. наемодателят уведомява наемателят, че за периода- 01.11.2004 до 31.07.2008 г., не е плащал наемната цена, в общ размер от 4 040 лева; дължи договорна неустойка за забава - 12 972,83 лева. С друго писмо от същата дата, търговеца е известен, че от датата на получаване на писмото- наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на договора и неплащане на наемната цена. Констатирано е също така, че писмата са връчени лично на жалбоподателя на 12.09.2008 г.; както и, че същият внесъл на 24.09.2008 г. - сумата 4 040 лева, оспорвайки претендираната неустойка, като противоречаща на закона. Последвала е оспорената пред съда заповед за изземване, по чл. 65 ЗОС. Съдът, разглеждайки наличието на всички предпоставки за основателност, формиращи фактическия състав на чл. 65 ЗОбС - е направил извода, че издателя на акта не е доказал, при оспорване от страна на жалбоподателя, че изземвания имот е общинска собственост-при което е налице материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспореното решение е постановено при поддържаните в касационната жалба доводи по чл. 209 АПК и следва да бъде отменено. Между страните не е имало спор, че се касае за имот общинска собственост/ сам жалбоподателят го сочи като такъв в жалбата си, а и твърди, че държи имота въз основа именно на валиден договор за наем на общинска собственост/. Също така, страните не са спорили пред първоинстанционния съд и за местонахождението на процесния имот - част от уличната регулация пресечката между улиците "Ивайло" и "Мургаш" на град Стара Загора. При тези факти- съдът не е съобразил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗОбС - за временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Ако съдът правилно бе приложил закона, би стигнал до извода, че имотът предмет на оспорената заповед е публична общинска собственост, част от уличната регулация и като такъв не подлежи на изрично актуване по чл. 56, ал. 1 ЗОбС. Отново при липса на спор между страните за наличие на валиден срочен договор за наем, изтичащ на 01.04.2007 г. /жалбоподателят не отрича факта, но твърди, че и след изтичане на срокът държи имота като наемател, поради липса на изрично изявление от наемодателя за прекратяване/ - съдът, съпоставяйки датите на договора и анекса- е приел, че доколкото вписаната в последния дата - 01.04.2004 г., предхожда датата на самия договор, анекс към който е- то няма достоверна дата на възникване на правоотношението, а оттук и извода на съда, че не може да се установи дали към датата на издаване на атакуваната заповед- срокът на наемния договор е изтекъл. Извод не кореспондиращ със събраните доказателства. Макар и анексът да сочи, че същият влиза в сила на 01.04.2004 г., то той носи в титулната си част- дата и номер- 1265/17.09.2004 г., като има изрично отбелязване от наемателя, че го е получил на 17.09.2004 г. Тук вече следва да бъдат споделени съжденията на първоинстанционния срок, че естеството на договора относно възникване на наемно правоотношение касаещо общинско имущество- определя и безспорния факт, че с изтичане на срокът на действие, автоматично прекратява наемното правоотношение и в случая са неприложими общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/- допускащи превръщането на срочен наемен договор в безсрочен такъв. При тези факти - настоящия съдебен състав приема, че договорът, валидно е променен на 17.09.2004 г. - както относно предметът на предназначение, така и за срокът на действие, като страните са придали обратна сила, считано от 01.04.2004 г. Тези изводи дават основание, след отмяна на първоинстанционното решение да бъде постановено друго по същество, с което жалбата на ЕТ "Митко Томов -98"- бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение