Решение № 12150 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2010 г.

Решение № 12150 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8535/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и по реда на чл. 229 - 236 от АПК във вр. с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по подадената от Директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрк. Йорданова касационна жалба срещу решение № 1 от 2.03.2010 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 7463/09 г., с което е отменено негово решение № 361 от 9.10.2009 г., както и частна жалба, подадена също от Директора на Агенция "Митници" чрез процесуалния му представител юрк. Йорданова, срещу определение, постановено в открито с. з. от 27.01.2010 г. за спиране предварителното изпълнение на решение № 361 от 9.10.2009 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваният акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ИНСА ОЙЛ" - ООД чрез процесуалния си представител адв. Неделчев оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е било решение № 361 от 9.10.2009 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 1 от ЗАДС е отнет лиценз № 331, издаден на 4.07.2007 г. на лицензиран складодържател "ИНСА ОЙЛ" - ООД за управление на данъчен склад с идентификационен № ВGNСА 00006002 за складиране на акцизни стоки, находящ се в гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100 и се прекратява действието на същия лиценз. В мотивите на решението е посочено, че на 10.09.2009 г. е извършена проверка на данъчния склад от служители на ТМУ - Русе, за която е съставен протокол № 1077/10.09.07 г. Установени са нарушения на изискванията за сигурност и контрол, определени с ППЗАДС, както следва: наличие на нефтопровод - тръбопровод с диаметър около 10 см, който влиза в данъчния склад над оградата посока север-юг, като след около 20 м се включва в разпределителната система на данъчния склад. Нефтопроводът не е регистриран като самостоятелен данъчен склад, съгласно разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и ал. 4 от ППЗАДС. Тръбопроводите на противопожарната инсталация на проверявания склад са в обща система със съседен данъчен склад. Липсва ограда към ж. п. - разтоварището, което се ползва съвместно с друг данъчен склад. Поради това е налице достъп до данъчния склад на "ИНСА ОЙЛ" - ООД от територията на друг данъчен склад, като се ползва обща инфраструктура - ж. п. линия и трасе за МПС. Нарушени са разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗАДС. За да отмени оспорения акт, съдът е изложил следните съображения: Нормата на чл. 28 от ППЗАДС прави изрично разграничение между изискванията за сигурност и контрол, приложими по отношение на помещенията за производство и по отношение на помещенията за складиране на акцизни стоки. Помещенията за производство, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ППЗАДС, следва да се оградени и достъпът до тях да се осъществява през определени входни и изходни контролно-пропусквателни пунктове. Помещенията за складиране, следва да бъдат обособени и да не са свързани пряко с помещения извън данъчния склад /чл. 28, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС/. Безспорен е фактът, че жалбоподателят притежава помещения за складиране на акцизни стоки и следователно, изискването за ограда е неприложимо за тях. От друга страна, ответникът по делото не е установил нито при издаването на акта, нито в хода на съдебното производство, че помещенията не са обособени, каквото е законовото изискване. По отношение на нефтопровода е установено, че същият е съществувал към момента на издаването на лиценза - 4.07.2007 г., т. е. не е променена фактическата обстановка и правната уредба от момента, когато е извършена първоначалната проверка и е установено съответствие с особените изисквания на закона при издаването на лиценза. Задължителен елемент в хипотезата на правната норма за отнемане на лиценза е лицензираният складодържател да престане да отговаря на условията по чл. 47 /чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС/. Такава негативна промяна не е установена. От друга страна, обстоятелството, че тръбопроводът се включва в разпределителната система, изключва пряко свързване с помещения извън данъчния склад. Изискванията за регистрация по чл. 49, ал. 3 и 4 от ППЗАДС не са част от изискванията по чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, което е правното основание, посочено в оспореното решение. Не е установено жалбоподателят да е собственик на съоръжението. По отношение на факта, че тръбопроводите на противопожарната инсталация са в обща система със съседен данъчен склад, следва също да се посочи, че са налице по делото доказателства, установяващи съответствие на обекта с изискванията за противопожарна безопасност. Сам по себе си, този факт също не означава, че е налице пряко свързване с помещения извън данъчния склад. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, правилно е прието от първоинстанционния съд, че съгласно нормата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, която е правното основание за отнемането на лиценза, посочена в оспореното решение, лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на изискванията по чл. 47, т. е. изисква се негативна промяна след издаването на лиценза, когато е установено, че същият отговаря на тези условия. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 7 от ЗАДС изисква лицензираният складодържател да разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които да отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 28, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС по отношение на помещенията за складиране на акцизни стоки е посочено, че те трябва да са обособени и да не са свързани пряко с помещения извън данъчния склад. В административната преписка се съдържа писмо с № 4444-0571 от 3.06.2007 г. на Началника на Митница Русе, от което е видно, че екип от проверяващи от отдел "Акцизи" при Митница Русе е извършил проверка на място - адреса на данъчния склад гр. Русе, бул. "Тутракан", при която е установено, че са спазени изискванията на чл. 28 и чл. 54 от ППЗАДС. Към писмото е приложено становище от Светослав Петров Големанов - мл. експерт при Митница - Русе, отдел "Акцизи", според което 6-те вертикални резервоара с обем по 1000 куб. м са обособени и без пряка връзка с помещения извън данъчния склад. Спазени са нормите и правилата за противопожарна безопасност. Складат е отделен с ограда и има надлежно заключване на вратите 2 бр. портали - вход и изход. При безспорно установеното обстоятелство, че тръбопроводът /нефтопровод/, който влиза в данъчния склад над оградата посока север - юг, е съществувал към момента на издаването на лиценза и въпреки това, компетентните органи не са констатирали несъответствие с изискването на чл. 28, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС, а именно че същият осигурява пряка връзка между помещенията от данъчния склад и резервоарите върху плавателните средства, каквито доводи се навеждат от касатора, правилно съдът е приел, че не е налице негативна промяна от издаването на лиценза към момента на издаването на оспорения акт, каквато се изисква според чл. 53, ал. 2, т. 1 от ЗАДС. Такава промяна не се твърди и по отношение на тръбопроводите на противопожарната инсталация, по отношение на които правилен е изводът на съда, че не представлява пряка връзка с помещения от друг данъчен склад. По отношение на констатираната липса на ограда откъм ж. п. разтоварището, което се използва съвместно с друг данъчен склад, както и ползването на обща инфраструктура заедно с друг данъчен склад - ж. п. линия и трасе за МПС, не се установява по категоричен начин, че обективното състояние на данъчния склад не е променено след издаването на лиценза. Напротив, според становището на мл. експерт Големанов, цитирано по-горе, складът при издаването на лиценза е бил ограден. В мотивите на своето решение съдът е посочил, че административният орган не е установил, че помещенията не са обособени. По делото е прието заключение на СТЕ, според което данъчният склад е обособен обект. От южната страна към ж. п. разтоварището има бариера. Няма връзка с друг съседен данъчен склад. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника и същият е заявил искане за разширяване на единичната експертиза в тройна такава. Съгласно чл. 160, ал. 3 от ГПК, при оспорване на заключението съдът може да назначи повече вещи лица. Независимо, че съдът не е длъжен да го направи, в случая ако тройната експертиза беше допусната, щеше да се даде възможност на тази страна да докаже обстоятелствата, на които основава издадения от нея акт - предмет на оспорване. Затова посочването в мотивите на решението, че тя не го е направила, не кореспондира с отказа на съда да назначи тройна СТЕ по искане на ответника. Макар изрично да не се изисква ограда, а обособеност за този вид данъчни складове, остава изискването за липсата на пряка връзка с помещения извън данъчния склад. Това дали липсата на ограда, а само бариера, от едната страна, и дали общото ползване на инфраструктура с друг данъчен склад осигуряват такава пряка връзка, е останало необсъдено от съда в мотивите на неговото решение. Поради изложеното, налице е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание решението да бъде отменено по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Разноските следва да се определят от състава на първоинстанционния съд, който ще разгледа повторно делото. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли искането на "ИНСА ОЙЛ" - ООД за спиране на предварителното изпълнение на решение № 361 от 9.10.2009 г. Ответникът по частната жалба - "ИНСА ОЙЛ" - ООД оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Неделчев. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на частната жалба. След преценка на доказателствата по делото, Върховният административен съд, Първо отделение приема, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователен е доводът за неприложимост на чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК и приложимост на чл. 167, ал. 1 от АПК. Както е посочено в ТР № 5 от 8.09.09 г. на ВАС по т. д. № 1/2009 г., разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда забрана за съдебен контрол. Според настоящия съдебен състав, правилно съдът е приел, че очакваните имуществени вреди, които е възможно да настъпят при допуснатото по закон предварително изпълнение, биха били значителни /за м. юли и м. август 2009 г. размерът само на внесения акциз е над 600 000 лв./. Още повече, че тръбопроводът е с поставени пломби. Що се отнася до разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от АПК, тя касае друга хипотеза. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,