Решение № 15498 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2014 г.

Решение № 15498 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Катя Райкова, против решение № 10413/25.07.2014 г., постановено по адм. дело № 15322/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № К-981/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Бойко Стоянов Тодоров. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника юрисконсулт Благой Иванов, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Бойко Стоянов Тодоров от гр. София, представляван от пълномощниците адв. Нина Седефова и адв. Емануил Йорданов, оспорва жалбата. В писмени бележки от двамата пълномощници се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и се иска същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на Бойко Стоянов Тодоров заповед № К-981/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7 ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най-ниската обща оценка за изпълнение на длъжността. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Изложил е, че при разрешаване на спора за законосъобразност на заповедта, издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР (отм.), издадена при условията на обвързана компетентност, съдът не е компетентен да контролира правилността на поставената оценка, но е длъжен да провери дали оценката е изготвена съгласно установените правила. При тази проверка съдът е обосновал извода, че оспорената заповед е издадена в нарушение на реда за оценяване, предвиден в чл. 175 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи /ППЗМВР - отм./ на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. При връчване на изготвената оценка на жалбоподателя не е предоставена възможност да се запознае с всички факти и обстоятелства, които са обосновали формирането на крайната оценка, като не са му предоставени резултатите от психологическото изследване и не е имал възможност да направи възражения против това изследване, с което е нарушено правото му по чл. 175, ал. 7 ППЗМВР (отм.), а изложените от жалбоподателя подробни доводи във възражението против оценката не са обсъдени в предложението за прекратяване на служебното правоотношение. Наред с това, съдът е приел за основателни и останалите оплаквания на жалбоподателя относно допуснати нарушения при изготвянето на оценката, в резултат на което е достигнал до извода, че в производството по чл. 175 и сл. ППЗМВР (отм.) не е извършена обективна оценка на изпълняваната от жалбоподателя работа в рамките на оценявания период, съобразно задълженията, заложени в длъжностната му характеристика. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Предмет на първоинстанционното производство е заповед № К-981/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" и ал. 6 ЗМВР (отм.), вр. чл. 262 ППЗМВР (отм.) и предложение рег. № 37805/1.08.2013 г. /по описа на ГДГП - МВР/, е прекратено служебното правоотношение на инспектор Бойко Стоянов Тодоров - специалист IV степен в "Гранично сътрудничество" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория "Г" - II степен, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради получаване на най - ниската обща оценка за изпълнение на длъжността. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед рег. № 1271/4.03.2013 г., изменена със заповед рег. № 1643/1.04.2013 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР е назначена комисия за изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, заемана от Бойко Тодоров за период от една година, като е определен и персоналния състав на тричленната комисия. Със заповед рег. № 1719/4.04.2013 г., във вр. с чл. 175, ал. 5 ППЗМВР (отм.) Бойко Тодоров е изпратен за извършване на експертно психологично оценяване в Института по психология към МВР /ИП - МВР/. От назначената комисия е извършена оценка на изпълнение на длъжността съгласно "Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР", утвърдена с МЗ № Iз-1831/10.10.2006 г. Изготвена е карта за оценка на изпълнението на длъжността рег. № 8015/29.04.2013 г. и анализ рег. № 8017/29.04.2013 г. с крайна оценка на служителя 6 точки. При изготвянето на картата комисията се е позовала и на психологическата експертна оценка рег. № 1022/11.04.2013 г. Служителят Бойко Тодоров е запознат с изготвената оценка на 07.05.2013 г., което е удостоверено с подписа му; същият е подал възражение против оценката, заведено с рег. № 8717/14.05.2013 г., както и рапорт до Главния секретар на МВР с вх. № 3765/22.05.2013 г. Възраженията на жалбоподателя са обсъдени в становище рег. № 26235/31.05.2013 г. и предложение рег. № 8903/17.05.2013 г. до директора на Главна дирекция "Гранична полиция", като са приети за неоснователни. С предложение рег. № 37805/1.08.2013 г. директорът на ГДГП - МВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Бойко Тодоров на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР, вр. чл. 245, ал. 6 ЗМВР и чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР - поради получаване на най-ниската обща оценка за изпълнение на длъжността. Правилна е констатацията на първоинстанционния състав на съда, че при запознаване на служителя с изготвената оценка за изпълнение на длъжността, не му е предоставено копие от изготвената психологична експертна оценка от Института по психология - МВР /според данните по делото тази оценка е с рег. № 1022/11.04.2013 г./. В подаденото от служителя възражение против оценката за изпълнение на длъжността изрично е посочено, че същият не е запознат с психологичната оценка от ИП-МВР и че поради това не може да вземе становище по отразените в нея данни и резултати. Въпреки това, в изготвеното становище рег. № 26235/31.05.2013 г. това възражение не е обсъдено. По делото няма данни на служителя да е връчено копие от психологичната оценка или по друг начин да е запознат със съдържанието й преди издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В документите от представената по делото административна преписка също не се съдържа копие от психологичното изследване. Едва в хода на съдебното производство пред първата инстанция от административния орган е представено писмо от Института по психология към МВР, изведено с рег. № 4579р-920/7.03.2014 г. /вх. № 14129/7.03.2014 г. на МВР/, в което е изложено описателно обяснение относно проведеното на 11.04.2013 г. психологично изследване на Бойко Стоянов Тодоров въз основа на заявка вх. № 1703/1.04.2013 г. и са възпроизведени резултатите от това изследване. От съдържанието на изготвения анализ относно служебната дейност на Бойко Стоянов Тодоров с рег. № 8017/29.04.2013 г. е видно, че при изготвянето на картата за оценка на изпълнението на длъжността оценяващата комисия е взела предвид и резултатите от психологическата експертна оценка с рег. № 1022/11.04.2013 г. При формиране на оценката по критерия "Работоспособност и поведенчески самоконтрол" комисията изрично се е позовала на психологическата експертна оценка, а по други критерии /например "Способност за самостоятелна работа и "Професионална мотивация и отговорност"/ е видно, че изводите на психологическата оценка са взети предвид от комисията, доколкото изводите на последната, отразени в анализа, съответстват на тези от психологическото изследване, така както са възпроизведени в представеното пред съда писмо от 7.03.2014 г. Предвид изложеното, налага се извода, че резултатите и изводите на психологическата експертна оценка от проведеното изследване на служителя в ИТ - МВР са оказали влияние, и то съществено, върху формиране на изводите на комисията за изготвяне на оценката за изпълнение на длъжността. Затова служителят е следвало да бъде запознат с резултатите от психологическата оценка при запознаването му с оценката, изготвена от комисията - чрез връчване на резултатите или по друг подходящ начин, който да гарантира на служителя ефективно упражняване на правото му на защита против оценката за изпълнение на длъжността. В този смисъл, правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че в случая е допуснато нарушение на императивното изискване по чл. 175, ал. 7 ППЗМВР (отм.). Посочената разпоредба предвижда, че държавният служител се запознава срещу подпис с изготвената оценка и в 7-дневен срок може да даде писмени възражения по нея; постъпилите възражения се обсъждат в предложението по чл. 174, ал. 1. Следва в случая да се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки, че служителят Бойко Тодоров е започнат с изготвената оценка, след като при това не е започнат и с резултатите от психологическата експертна оценка, които са обусловили резултатите от оценката за изпълнение на длъжността /или част от тези резултати, изразяващи се в поставените оценки по отделните критерии, така както се посочени в Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР/, то това запознаване не съответства на изискването по чл. 175, ал. 7 ППЗМВР (отм.), тъй като не дава възможност на служителя да се запознае с всички факти и обстоятелства, които са взети предвид при изготвяне на оценката, както и с мотивите на комисията при определяне на оценките по отделните критерии на оценяване. Следователно, макар изискването по чл. 175, ал. 7 ППЗМВР (отм.) да е изпълнено формално, не е осигурено правото на служителя на защита в пълна мяра и затова правилно първоинстанционният съд е направил извода, че допуснатото нарушение при извършване на оценката е съществено и е оказало влияние върху крайния извод на административния орган. Наред с това нарушение, съществено е и другото констатирано от първоинсатнционния съд нарушение на процедурата по оценяване - възражението на служителя не е обсъдено по същество. В подадения рапорт с рег. № 8717/14.05.2013 г. са направени подробни възражения по оценката по всеки един от критериите за оценяване, изложени на 17 страници, към тях са приложени справки от информационна система на 25 страници, а в изготвеното становище рег. № 26235/31.05.2013 г. не са обсъдени постъпилите възражения, като е направен само обобщен извод, че от извършената проверка не е установено нарушение в процедурата по извършване на оценка на изпълнение на длъжността на инспектор Бойко Тодоров. Във възражението са изложени доводи и относно необективност на оценката и необоснованост на изводите /извън тези, които са изградени на основание психологическата оценка/, но тези доводи също не са обсъдени. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав споделя изводите на тричленния състав на съда, че обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Бойко Тодоров е издадена при нарушение на материалния закон, тъй като е издадена въз основа на оценка за изпълнението на длъжността, която е изготвена в нарушение на предвидените за това правила. Налице е основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК, както е приел и първоинстанционният съд, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва за пълнота на изложението да се отбележи, че настоящият състав не споделя извода на тричленния състав за допуснато нарушение при изготвяне на оценката, изразяващо се в позоваване на дисциплинарни нарушения, които са извън оценявания период или срокът им е изтекъл. Видно от съдържанието на анализа рег. № 8017/29.04.2013 г. /стр. 9 от същия/ комисията е взела предвид само едно наказание, което е наложено на служителя - "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца, наложено със заповед № 125/18.01.2013 г. на директора на РДГП - Аерогари, което попада в рамките на оценявания период. Останалите наказания на служителя не са взети предвид при изготвяне на оценката, въпреки че са описани в картата за оценка на изпълнението на длъжността. Този извод на тричленния състав няма значение за крайния резултат на правния спор, тъй като останалите съществени нарушения, които са установени от съда и които настоящият петчленен състав също приема за допуснати, представляват достатъчно основание за отмяна на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Бойко Тодоров. Предвид тези съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски, е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за производството пред касационната инстанция общо в размер на 800 лв., които са за платени по касов път възнаграждения за двама адвокати /по договор за правна помощ и съдействие от 28.10.2014 г., № 497912, серия А на АК - София, с адв. Ем. Йорданов - 400 лв. и по договор за правна помощ и съдействие без дата, № 0117039, серия А на АК - София с адв. Н. Седефова - 400 лв./. От направените разноски ответникът по касационната жалба има право на възнаграждение само за един адвокат, съгласно чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК, приложими субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав