Решение № 3142 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2008 г.

Решение № 3142 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11694/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Николов Бурев, от гр. Бургас чрез неговия пълномощник срещу решение № 758/11.08.2008 г. по адм. д. № 1489/2007 г. на Административен съд гр. Бургас. Претендира отмяната на обжалваното решение, без да сочи конкретни основания за отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-БС-33/26.10.2007 г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, наименован "паянтова стопанска сграда с VVС", извършен от жалбоподателя. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В настоящия случай безспорно се установява, че извършеният строеж е осъществен без одобрен инвестиционен проект и без строително разрешение. Освен това не би могло да се приеме, че същият е търпим по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ, тъй като въпроса е решен с влязъл в сила отказ за узаконяване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон при следните съображения : Съдът правилно е приложил правните норми към релевантните за спора факти. Изводът за неоснователност на упражненото субективно право на отмяна на оспорения административен акт е законосъобразен. Липсата на строителни книжа безспорно характеризира строежа като незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Съдът правилно е преценил и възможността за търпимостта на строежа, която поради влезлия в сила отказ за узаконяването му не може да бъде пререшавана. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение