Решение № 5750 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 35/2021 г.

Решение № 5750 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 35/2021 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", срещу решение № 5662 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 3400/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменен по жалбата на Държавно предприятие "Научнопроизводствен център", като правоприемник на заличеното предприятие "Опитна станция по земеделие-Лозница" ДП, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ N 01-5100/5 от 14.11.2019 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът твърди, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно е приел, че уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. No 01-5100/5/28.06.2018 г. не е съобщен на жалбоподателя и не е влязъл в законна сила. В тази връзка представя по делото и е прието цитираното уведомително писмо, с отметка, че е получено от Р. Е.. Моли решението да бъде отменено и да се потвърди процесния АУПДВ. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът – Държавно предприятие "Научнопроизводствен център", като правоприемник на "Опитна станция по земеделие-Лозница" ДП, чрез адв. Д., оспорва касационната жалба. Счита, че представеното писмено доказателство не следва да бъде кредитирано, като оспорва твърдението, че е получено лично от управителя Р. Е.. Моли решението да се остави в сила, с присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред административния съд е бил АУПДВ N 01-5100/5 от 14.11.2019 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на "Опитна станция по земеделие-Лозница" ДП е установено публично държавно вземане в размер на 55571, 96 лв., ведно със съответните лихви, във връзка с изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., във връзка с подадени от жалбоподателя общи заявления за подпомагане през посочените години. За да отмени процесния акт АССГ е приел от фактическа страна, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. No 01-5100/5 от 28.06.2018 г. ДФ "Земеделие" Разплащателна агенция е прекратил агрекологичния ангажимент на "опитна станция по земеделие–Лозница" ДП. За кампании 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и 2016 г. на дружеството са били изплатени суми, представляващи сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента в размер на 277859, 79 лв. С уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. No 01-5100/5/28.06.2018 г. жалбоподателят е бил уведомен, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" през 2013 г., като липсват доказателства за редовното връчване на писмото. При така установеното според съда оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. До този извод съдът е достигнал, като е приел за безспорно установено, че уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. No 01-5100/5/28.06.2018 г., послужило като фактическо основание за издаване на процесния АУПДВ, не е влязъл в сила, тъй като липсват доказателства за редовното връчване на писмото. За недоказан е приет факта, че ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" през 2013 г. Решението е валидно, допустимо и неправилно. По делото не е спорно, че от представеното по делото по преписката уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. No 01-5100/5/28.06.2018 г., не се установява кога и на кого е връчено. От фактическа страна съдът е приел, че Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП"от ПРСР2007-2013 г. с изх. No 01-5100/5 от 28.06.2018 г. ДФ "Земеделие" е влязъл в сила. Същият обаче е идентичен с уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. No 01-5100/5/28.06.2018 г., за което съдът е приел, че няма данни за редовно връчване, респективно влизане в сила.. Тези противоречиви мотиви на съда налагат на извода за липса на формирана воля досежно правнорелевантния факт. Наред с изложеното и след като е установил, че административният орган не е представил доказателства за надлежно съобщаване на уведомително писмо, административният съд е следвало на основание чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 и 4 АПК да даде указания на същия за представяне на доказателства за това обстоятелство. Дадените общи указания на основание чл. 170, ал. 1 АПК, не изпълняват изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК, а и на страните не е дадена възможност да се съобразят с тях, тъй като същите не са се явили в съдебното заседание в което е докладвано делото и е даден ход по същество на спора. От представените с касационната жалба доказателства е видно, че посоченото писмо е получено на 12.07.2018 г. от Р. Изводите на административния съд, че уведомителното писмо не е влязло в сила и поради това оспорения АУПДВ е незаконосъобразен са направени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновани са и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид забраната за нови фактически установявания съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК и предвид оспорването на представеното уведомително писмо направено с отговора на касационната жалба /л. 14 и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Приетото в настоящото производство писмено доказателство следва да бъде обсъдено от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. При липса на изложени мотиви от първоинстанционния съд по същество на спора, настоящият състав не следва за първи път да излага такива доводи, тъй като би лишила страните от двуинстационен съдебен контрол. По отношение на разноските, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.: По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,