Решение № 6449 от 28.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Йорданов, чрез адв. Станчев, срещу решение 413/17.12.2021 г., постановено по адм. дело 445/2021 г. на Административен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявения от лицето иск срещу Областна дирекция на МВР Велико Търново за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление (НП) 19-0311-000075 от 11.04.2019 г., отменено с влязло в сила решение 41 от 28.06.2019 г. по НАХД 124/2019 г. по описа на Районен съд Павликени, с което са му наложени наказания глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, като неоснователен. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на ново, с което да се уважи исковата претенция на ищеца. Ответникът Областна дирекция на МВР Велико Търново, чрез юрк. Байчева, в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Смята, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд Велико Търново е уважил частично исковата молба на С. Йорданов, като е осъдил Областна дирекция на МВР Велико Търново да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 19-0311-000075 от 11.04.2019 г. на началник на РУ - Павликени към ОД на МВР - Велико Търново в размер от 300 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2021 г., когато е предявена исковата молба, до окончателното им изплащане и е отхвърлил иска му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лв, като неоснователен. В осъдителната част съдебното решение не е атакувано и е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че на 28.01.2018 г. около 23:50 ч. в гр. Павликени, ищецът като водач на лек автомобил е загубил управление над автомобила и е причинил ПТП, като е ударил паркиран автомобил. На двете МПС-та били нанесени материални щети. Вследствие на ПТП-то Йорданов получил [заличен текст]. Бил закаран за оказване на спешна медицинска помощ в МОБАЛ - Велико Търново, където му била взета кръвна проба. Съгласно Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта 111-25/31.01.2018 г. у Йорданов се доказало наличие на 1,10 промила алкохол. С издаденото НП 19-0311-000075 от 11.04.2019 г., на ищеца са наложени наказанията глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца. Установено е безспорно, че НП е отменено с влязло решение 41 от 28.06.2019 г. по НАХД 124/2019 г. по описа на Районен съд Павликени. За доказване на причинените емоционални страдания и дискомфорт у ищеца, в хода на съдебното производство съдът е разпитал свидетеля А. Алиев. Кредитирал е показанията му като обективни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Съдът обаче е приел, че дори свидетелските показания да установяват преживян стрес и притеснение, то този душевен дискомфорт не е обвързан със съставеното НП, а с претърпяното ПТП и последвалата ампутация на горния ляв крайник. Отделно съдът е посочил, че по делото не са ангажирани медицински документи и писмени доказателства, от които да е видно какво е емоционалното здраве и психическото състояние на ищеца за процесния отрязък от време. Воден от изложеното и поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователна исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно за присъждане на законната лихва, по съображение за акцесорност на вземането за лихва. Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните е извел правилни изводи, които напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да бъде установена както незаконосъобразността на актовете, действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Правилен е изводът на съда, че в случая липсва именно вторият и третият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ. Твърдените в исковата молба неимуществени вреди, претендирани като произтичащи от отменено наказателно постановление, не са доказани в съдебното производство, което доказване е в тежест на ищеца. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено. Не са доказани настъпили факти от обективната действителност, представляващи имуществени и/или неимуществени вреди, причинени в резултат на административни действия. Не е налице и причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и отмененото НП. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на Областна дирекция на МВР Велико Търново следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,