Решение № 13838 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2017 г.

Решение № 13838 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на А. И. П. от гр. Р. срещу решение № 12 от 15.05.2017 г., постановено по адм. д. № 82/2017 г. по описа на Административен съд - Р., VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Р., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Р. е отхвърлил жалбата на А. И. П. от гр. Р. против решение № 1040-17-7 от 24.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Р., с което е оставена без уважение жалбата му за заверка на осигурителен доход за 2015 г., така както е внесен авансово и е потвърдил заверения осигурителен стаж и доход върху окончателния размер на осигурителния доход. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен състав в пределите на правораздавателната власт, при надлежно сезиране с жалба, която отговаря на положителните предпоставки за разглеждане на спора по същество и отсъствие на отрицателни такива. Неоснователно е оплакването, че е останал неизяснен фактът, че П. бил регистриран по надлежния ред и е имал право да упражнява трудова дейност като вещо лице, т. е. като лице упражняващо свободна професия. В тази връзка следва да се има предвид, че тежестта на доказване на това обстоятелство, което се установява чрез регистрация в ТД на НАП, пада върху лицето. От лист 34 на делото става ясно, че декларираният вид осигуряване е като съдружник в "ТСМС" ООД. Само представената с касационната жалба карта за идентификация на вещо лице, която е от значение за упражняване на дейност като експерт към съда и прокуратурата, не означава регистрация като лице упражняващо свободна професия. От съдържанието на касационната жалба не се извличат конкретни оплаквания за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Последните са посочени само като касационно основание. В тази връзка се съобразява, че правото на защита на жалбоподателя по първоначалното дело е упражнено в пълен обем. В мотивите към решението, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички доводи на П. и е дал обосновани отговори, въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към спорните правоотношения. В конкретния случай в касационната жалба са развити подробни съображения относно допуснати от съда нарушения на материалния закон. Фактическата обстановка по спора, която правилно е била установена от първоинстанционния съд, се свежда до следното: А. И. П. от гр. Р. е осъществявал дейност като съдружник в "ТСМС" ООД и като такъв е подлежал на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. За 2015 г., за периода м. януари - м. март, той се е осигурявал авансово върху осигурителен доход от 420 лв., а за периода м. април - м. декември - отново авансово върху осигурителен доход от 600 лв. При поисканата от него заверка на осигурителната книжка за 2015 г., контролният орган при ТП на НОИ гр. Р. е нанесъл корекции, като за периода м. април - м. декември е приел, че окончателният размер на осигурителния доход следва да бъде 420 лв., а не 600 лв., както е посочило осигуреното лице. Тези корекции са били потвърдени при проведеното оспорване по административен ред с решение № 1040-17-7 от 24.02.2017 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Р.. Правилно и въз основа на обстоен анализ на доходите на П., отразени в годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2015 г., подадена на 26.04.2016 г., съдът е стигнал до обоснования извод, че жалбоподателят е реализирал месечен доход по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която е била в сила през 2015 г., физическите лица - съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец. При това положение относно физическите лица - съдружници в търговски дружества е приложима нормата на чл. 6, ал. 7 КСО, съгласно която осигурителните вноски се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Следователно цитираната разпоредба се отнася само до авансовите вноски. Но следващата алинея осма сочи, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Следователно база за определяне на размера на окончателните осигурителни вноски е годишният осигурителен доход, който е отразен в годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Цитираните законови разпоредби са пределно ясни и те изключват тълкуване, което да е в смисъл, че осигурените лица могат по своя воля да определят размера на окончателните осигурителни вноски. Текстовете на чл. 6, ал. 7 и 8 КСО, в посочените им редакции, следва да се прилагат и тълкуват съвместно като два етапа на внасяне и окончателно определяне на осигурителните вноски. В случая, предвид същността на спора, който е по окончателното определяне на осигурителните вноски, приложима е нормата на чл. 6, ал. 8 КСО, в редакцията й за 2015 г., даваща еднозначен отговор в посочения по-горе смисъл. Правилно съдът е приел, че законодателят е въвел като принципно положение, че доходът от трудовата дейност е този, върху който се дължат осигурителни вноски и изключенията са само при реализиран доход от трудова дейност по-малък от минималния месечен осигурителен доход или по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, когато се извършва редуциране съответно до минималния осигурителен доход, респ. до максималния осигурителен доход. Така даденото от съда тълкуване и прилагане на материалния закон е правилно. Изложените в настоящите мотиви съображения налагат изводи за липса на касационни основания при постановяване на оспореното решение, която обуславя оставянето му в сила. При този изход на спора разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,