Решение № 463 от 20.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 848/2009 г.

Решение № 463 от 20.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 848/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, т. 1 ГПК. Образувано е по подадената от Ц. Г. Ц. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 355/1.11.2007 г. на С. окръжен съд по гр. д. № 578/2007 г., оставено в сила с решение № 377/28.05.2009 г. по гр. д. № 57/2008 г. на I ГО на ВКС, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това Ц. Г. Ц. е осъдена да предаде на В. И. С. владението върху пристроената част от масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 118 кв. м., която пристроена част се намира в югозападната част на къщата и включва две стаи, кухня, антре, баня-тоалетна и две избени помещения и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) н. а. № 24, том II, рег. № 1526, н. д. № 184 от 14.04.2004 г. В молбата се поддържа, че са налице нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които съответно не е могла да се снабди своевременно, а именно декларация от 31.03.1975 г., обяснителна записка от 4.06.1975 г., скица за парцел ХIII-826 и архитектурен проект от 6.06.1975 г. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата В. И. С. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяната е необходимо доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото, но да не са били известни на страната по обективни причини, респ. въпреки положените усилия страната не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая обаче с молбата за отмяна са представени доказателства, които са били представени при разглеждането на делото още в първоинстанционния съд и съответно са обсъдени и взети предвид от съда при постановяване на влязлото в сила съдебно решение, а именно декларация от 31.03.1975 г. /лист 41 от първоинстанционното дело/, обяснителна записка от 4.06.1975 г. /лист 42 от първоинстанционното дело/, скица на имота /лист 37 от първоинстанционното дело/ и архитектурен проект от 4.06.1975 г. /лист 34 и сл. от първоинстанционното дело/. Представените доказателства следователно не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в тази разпоредба основание за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото обстоятелството дали тези доказателства са били надлежно обсъдени от съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска и дали правилно са преценени съдържащите се в тези доказателства данни за релевантните за спора факти не обуславя основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение