Решение № 10086 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2016 г.
ВАСV отделение31.07.2017 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4361 от 24.06.2016 г. по адм. дело № 11208/2015 г. на Административен съд С. град/ Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10086 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Образувано е по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"/ИААА/-С., против решение № 4361 от 24.06.2016 г. по адм. дело № 11208/2015 г. на Административен съд С. град/АССГ/, с което е отменена заповед № 1129/28.10.2015 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на В. М. И. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материално правни изисквания, а изводите на съда не съответстват на закона и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на И. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника- В. М. И., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Също претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 1129/28.10.2015 г., с която служебното правоотношение на ответника в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган/съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ведомството изпълнителния директор на ИААА е орган по назначаването за държавните служители в съответната агенция/ и при спазване изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа сочените в закона реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване правоотношението. Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от АССГ. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на съда, довели до отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. Със заповед от 15.11.2012 г. И. е преназначена на длъжност "главен експерт" в отдел "Технически прегледи и одобряване на ППС", в дирекция "ППС и водачи" в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". С. З. № 605/07.03.2013 г. на изпълнителния директор на агенцията Иванова е уволнена. Заповед отменена по съдебен път, поради което по искане на жалбоподателката, със Заповед I 980/11.08.2015 г. на органа по назначаване е допусната на длъжността от която е уволнена- "главен експерт" в отдел "Технически прегледи и одобряване на ППС", в дирекция "ППС и водачи" в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Въз основа на доклад на директора на дирекция "ППС и водачи", поради необходимост от увеличаване на щатната численост на отдел "психологически подбор", макар и при съществуваща незаета щатна бройка в отдела, изпълнителния директор на ИААА, със Заповед от 28.10.2015 г. изменил длъжностното разписание на агенцията- съкратил една щатна бройка "главен експерт" в отдел "Технически прегледи и одобряване на ППС" и разкрил същата длъжност, но в отдел "психологически подбор", в рамките на една и съща дирекция. Установено е, че при възстановяване на работа на В. И. от длъжността в отдела е освободено лицето Х. И.. В последствие, към 23.09.2015 г. длъжността главен специалист в отдел "технически прегледи и одобряване на ППС" е трансформирана в "главен експерт", като мястото е заето от Х. И., освободила длъжността поради възстановяване на работа на жалбоподателката. На 28.10. 2015 г. една щатна бройка за длъжност "главен експерт" в отдел "технически прегледи и одобряване на ППС" е намалена, увеличена е щатната численост за тази длъжност в другия отдел на дирекцията "Психологически подбор" което е дало основание за издаване оспорената пред съда заповед. Също така съда констатирал, че след 28.10.2015 г. няма назначени нови служители в отдел "Психологически подбор", като няма класирани кандидати и на проведения в последствие конкурс. При тези доказателства заключението на АССГ, че процесната заповед е издадена при липса на реално съкращаване на длъжността, при несъответствие с целта на закона и в противоречие с принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, е законосъобразен и обоснован. Правилен е извода на съда, че липсват доказателства за мотивите и целта на предприетите от един и същи орган управленски решения и тяхната динамика. възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, преназначаване на един служител в друг отдел и връщането му отново в отдела, чрез трансформиране на длъжности; трансформиране на една съща длъжност "главен експерт" от едно структурно звено в друго, с мотив недостатъчен кадрови ресурс, при наличие на незает щат- обуславят извода на съда, че тези управленчески актове, с оглед краткия времеви период на извършване имат за цел възстановяване на фактическото и правно положение, съществувало преди отмяната на незаконното дисциплинарно уволнение на И. Предвид събраните доказателства оспорената заповед е издадена в нарушение на закона и целта му, и затова правилно е била отменена от АССГ. Не са налице основания за касиране на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 108, ал. 1