Решение № 15982 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2019 г.

Решение № 15982 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Р., чрез адв. Недева като процесуален представител, против решение № 182 от 25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1807/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена негова заповед № 434 от 25.04.2017 г. за премахване на незаконен строеж, представляващ "пристройка към северната част на жилищната сграда", изградена в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII - 774, кв. 77 по плана на [населено място], община Р., с административен адрес: [населено място], [улица], от собствениците на имота Т. Б. и Б. Б.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди незаконосъобразност на извода на съда относно категорията на строежа, както и неговата търпимост. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Т. Б., чрез пълномощника си адв. Стефанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, изграден без издадено разрешение за строеж, поради което е незаконен. Приел е, че правилно в заповедта като адресат са посочени наследниците на извършителя на строежа като собственици на имота на основание § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Обосновал е извод за допустимост на строежа, тъй като независимо от времето на извършването му, действащ е един и същи ПУП - ЗРП за процесния имот, одобрен със заповед от 03.12.1969 г. Посочил е, че по този план за имота е предвидено основно застрояване и не е предвидено допълващо такова, което е допустимо с оглед на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ с виза по чл. 140 ЗУТ, като в случая пристройката като допълващо застрояване с предназначение за лятна кухня е допряна до жилищната сграда, поради което местонахождението й е съобразено с предвидените в закона предпоставки. Приел е, че единственото условие, което не е изпълнено предвид неустановения момент на изграждане на строежа, е изискването за декларирането му в хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. При тези данни е достигнал до заключение, че строежът не е търпим. Крайният извод за незаконосъобразност на заповедта е обоснован с нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото в случая става въпрос за дългогодишен спор между собственици на съседни имоти относно подпорна стена. Изложил е съображения, че с премахването на процесната пристройка, която не се намира на границата със съседен имот, нито засяга улична регулация и не е долепена до сграда в съседен имот, няма да се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес. С. съда административният акт и неговото изпълнение ще доведе до засягане на права на адресата на заповедта в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е издаден, каквато преценка не е направена от административния орган. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Настоящият състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая безспорно е установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, който подлежи на премахване. Касае се за пристройка, елемент на допълващото застрояване, изпълнена към северната част на съществуваща жилищна сграда, с предназначение за лятна кухня. Действащият за населеното място ПУП е от 1969 г. и в него не се предвижда допълващо застрояване към съществуващата сграда. Пристройката попада частично под и частично пред източната част на предвиденото основно застрояване, което не е реализирано. Установено е по делото, че строежът не е нанесен в одобрената през 2007 г. кадастрална карта на [населено място]. Съществуването на пристройката е отразено за пръв път през 2013 г. в извършено геодезическо заснемане. Доказателства за изграждането й преди 2007 г. не са представени по делото. При тези данни не са налице предпоставките за търпимост нито по смисъла на § 16 ДР ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Дори и да се приеме твърдението на оспорващата пред първата инстанция, съдържащо се в становището й, отразено в констативния акт № 31, че строежът е реализиран преди 20 години от баща й, то преценката за търпимост следва да се извърши в хипотезата на § 16, ал. 2 ДР ЗУТ. Разпоредбата предвижда освен неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, така и декларирането му от собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. В случая липсва деклариране на незаконния строеж пред главния архитект като одобряващ орган, поради което и дори да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, то липсва втората предпоставка, предвидена в § 16, ал. 2 ДР ЗУТ. Затова строежът не е търпим и подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че между собствениците на съседните имоти съществува спор относно изпълнена подпорна стена. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. Когато органите по контрол на строителството установят незаконност на даден строеж, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. При издаването на заповеди по чл. 225, ал. 1 и чл. 225 а ЗУТ административните органи действат служебно независимо от подадените до тях сигнали. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Фактът, че строежът е изпълнен в собствения на настоящата ответница имот, без да се засяга уличната регулация и без да е долепен до сграда в съседен имот, не може да обоснове извод в обратен смисъл. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строително разрешение и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. В случая се касае за постройка от допълващо застрояване, с нея не се засяга жилището, до което е изпълнена, поради което оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на чл. 6 АПК, съдът е постановил обжалваното решение в противоречие с относимите материалноправни норми. Поради това същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Т. Б. срещу заповедта на кмета на община Р. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на община Р. такива в общ размер на 670 лева, от които 70 лева – внесена държавна такса и 600 лева - адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.01.2019 г. и платежно нареждане от 12.02.2019 г. Искането на ответника Т. Б. за присъждане на разноски с оглед изхода на спора е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,