Решение № 3289 от 28.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Семова, чрез адв. Т. Чилингирова, против решение 1293/10.11.2022 г., постановено по адм. дело 1211/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с която е отхвърлена исковата ѝ молба против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 650 лева. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че ищцата е успяла да докаже, че преживяното от нея във връзка с преместването на автомобила, ѝ е причинило както душевни страдания, представляващи неимуществени вреди, така и имуществени такива в размер на заплатената такса за репатриране на автомобила. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас /ОДМВР Бургас/, чрез юрк. А. Димчева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, съответно, потвърждаване на оспореното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение на неимуществените вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по искова молба на А. Семова против ОДМВР Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ) принудително преместване на ППС наложена на 02.07.2021 г., по отношение на автомобила ѝ, от служител на ОДМВР Бургас. Искът за имуществени вреди е в размер на 50 лева и представлява разходи за заплащане на таксата по преместването на автомобила, а този за неимуществените вреди в размер на 600 лева, изразяващи се в преживян стрес и притеснение от липсата на автомобила (поради евентуалната му кражба), неприятни емоционални преживявания при контактите с длъжностните лица от наказателния паркинг и впоследствие по воденото дело за отмяната на ПАМ. Не е било спорно, че наложената ПАМ е била оспорена от ищцата пред Административен съд - Бургас, който с решение 282/02.03.2022 г., постановено по адм. дело 1838/2021 г. я отменил. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.03.2022 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.07.2021 г. в гр. Поморие, ищцата паркирала управлявания от нея лек автомобил върху пътна маркировка М 14. С протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство 0000001388/02.07.2021 г., Г. Димитров - полицейски инспектор V степен в група Охранителна полиция към РУ Поморие, разпоредил принудително преместване на автомобила. Още същият ден ППС е било освободено от паркинга. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и устни такива от разпитани двама свидетели в двете открити съдебни заседания по делото. При така установените факти, съдът приел от правна страна, че исковата молба е неоснователна. По отношение на претендираните имуществени вреди посочил, че няма представени доказателства за реално сторени такива, а относно неимуществените - че показанията на свидетелите са много оскъдни относно душевното състояние на ищцата след преместването на автомобила. Изложено е, че тревожността и стресът на Семова при първоначалната липса на автомобила ѝ не се различава по нищо от състоянието, в което се намира всеки един водач на МПС, след като паркира автомобила си в съответното населено място, а впоследствие, след изминаване на определен период от време не го открие. Относно посочването, че служителите на паркинга не са се отнесли добре със Семова, не е дадена никаква информация от страна на свидетелите, като отделно от това съдът посочил, че всъщност преживените отрицателни емоции не са пряка последица и нямат следствена връзка с незаконосъобразната ПАМ, защото служителите на паркинга не са такива на ОДМВР Бургас, а са към община Поморие. По отношение на негативните емоции, преживени от А. Семова във връзка с водене на съдебното производство против наложената ѝ ПАМ административният съд посочил, че те също не са пряк резултат от наложената ПАМ, а от действия на орган на съдебната власт. Обжалваното съдебно решение е частично неправилно относно отказаното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая претендираната неимуществена вреда, която е пряка последица от отменената ПАМ, е налице, доказана е по основание и частично по размер посредством свидетелските показания. Настоящият състав счита за доказани вреди, представляващи претърпени негативни психически изживявания, изразяващи се в стрес и притеснение по повод принудителното преместване на автомобила въз основа на незаконосъобразна ПАМ, оспорена по съдебен ред. По делото са установени всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на твърдението на ищцата за настъпили неимуществени вреди налице е отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт принудителна административна мярка, изразяваща се в преместване на паркирано пътно превозно средство лек автомобил, наложена от полицай към ОДМВР Бургас. От преместването на лекия автомобил, ползван от ищцата, без нейно знание, за Семова реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка именно с отменения ПАМ. Поради това, неправилно административният съд е отхвърлил исковата молба в частта ѝ относно претендираните неимуществени вреди, които обаче следва да се посочи, не са доказани в претендирания от ищцата размер. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция счита, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи частично. От фактическа страна по делото е установено, че на 02.07.2021 г. в гр. Поморие, ищцата паркирала управлявания от нея лек автомобил върху пътна маркировка М 14 т.е. пътна маркировка тип начупена линия, но от свидетелските показания се установява, че на съответното място не е имало знаци, забраняващи паркирането. Поради това, след като не е открила автомобила си там, където го е оставила, Семова е изпаднала в паника да не би да е откраднат, което е довело до силно притеснение докато установи какво точно се е случило поради липса на информация това са свидетелските показания, дадени от единия свидетел в проведеното на 01.11.2022 г. открито съдебно заседание по делото на АС Бургас. Макар по делото да не са представени медицински документи за влошеното здравословно състояние на ищцата, причинено в резултат на незаконосъобразния административен акт, настоящият състав намира, че свидетелските показания са допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за установяване на претърпени неимуществени вреди, като тук следва да се съобрази и изразената от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ критика в пар.175 от пилотното му решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България, че съдилищата не допускат увреждане на здравето да се доказва чрез свидетелски показания, а винаги изискват експертни доказателства за това. В тази връзка, касационната инстанция, взимайки предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, намира за доказани претърпените от А. Семова отрицателни преживявания от незаконосъобразно наложената ѝ ПАМ. Следва да се посочи още, че свидетелските показания са и житейски логични, доколкото всеки един утежняващ административен акт, какъвто е и наложената ПАМ за принудително преместване на пътно превозно средство без знание на собственика, несъмнено е свързано с негативни преживявания и емоции в момента, в който лицето установява, че автомобилът му не се намира там, където е бил паркиран. Поради характера на неимуществените вреди, представляващи претърпени негативни психически изживявания, стрес и притеснение, като следствие от преживяното от издадената по отношение на А. Семова ПАМ, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При преценка размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, а и няма данни за преживяна изключително висока степен на тревожност. Ето защо размер на обезщетението от 100 лв. е справедлив и обоснован за претърпените вреди. Решението следва да бъде частично отменено по отношение на претендираните неимуществени вреди, като на касатора се присъди обезщетение за неимуществени вреди от отменената принудителна административна мярка, посочена в протокол за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство 0000001388/02.07.2021 г., издаден от Г. Димитров - полицейски инспектор V степен в група Охранителна полиция към РУ Поморие към ОДМВР Бургас в размер на 100 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена наложената ПАМ 23.03.2022 г. Такава е и претенцията на ищцата. Върху присъденото по ЗОДОВ обезщетение за имуществени или неимуществени вреди се присъжда и заявената законната лихва, считано от момента на установяване на незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган, тъй като съгласно приетото в т. 4. от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г по ТД 3/2004 г. на ОСГК този е началния момент на забавата, съответно дължимостта на законната лихва при обезщетяване по този ред. Предвид частичното уважаване на исковата претенция, то решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и в частта му, с която в полза на ОДМВР Бургас са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 68 лева съгласно първоначално определения от съда размер от 80 лева и съобразно отхвърлената част от иска. В останалата част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Както е посочено по горе в текста, неимуществените вреди са доказани по основание, но не в претендирания размер от 600 лева, а в размер от 100 лева. Също така, по делото не са доказани твърдените като претърпени от ищцата имуществени вреди. Нито в производството пред първоинстанционния съд, нито пред касационната инстанция са представени някакви документи, доказващи настъпилата по отношение на А. Семова имуществена вреда в размер на 50 лева, представляващи разходи за заплащане на таксата по преместването на автомобила. В касационната жалба е направено искане и за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 915 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар както пред първата инстанция на 18.10.2022 г. в проведеното открито съдебно заседание пред АС Бургас, така и пред касационната инстанция с подаденото становище по настоящото делото. Пред АС Бургас заявените разноски са в общ размер на 310 лева 300 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие и 10 лева заплатена държавна такса. Така претендираните разноски не са прекомерни, съгласно действащата тогава разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част от иска, в полза на ищцата за първоинстанционния съд следва да се присъдят разноски в общ размер на 56 лева, от който 46 лева за адвокатско представителство и 10 лева заплатена държавна такса. Претендираните пред ВАС разноски са в общ размер на 605 лева, от които 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г. и 5 лева заплатена държавна такса. Съгласно изменението на Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в чл. 7, ал. 2, т. 1 е посочено, че при интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е 400 лв. В случая не са налице основания за уважаване възражението на ответната страна за прекомерност, тъй като делото не е с минимална фактическа и правна сложност. Съобразно уважената част от исковата молба, в полза на ищцата за касационната инстанция следва да се присъдят разноски в общ размер на 97 лева, от който 92 лева за адвокатско представителство и 5 лева заплатена държавна такса. Предвид определения нисък размер на обезщетението, на ответната страна разноски не следва да се присъждат и за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение