Решение № 182 от 1.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3428/2015 г.

Решение № 182 от 1.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 3428/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от Ж. Н. Я. [ЕГН ] срещу [фирма] - гр. София с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 24.08.2015 г. по арб. дело № 3428/2015 г. по описа на АС "Арбитър Юстициариум" С. - гр. София, В ЧАСТТА, с която ищцата е осъдена да заплати солидарно заедно с Ж. П. П. сумата от 13 353,41 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, както и арбитражните разноски на ищеца [фирма]. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца по настоящото дело, че не е подписвала договор за потребителски кредит№ [ЕГН ] от 20.12.2013 г., включително и арбитражната клауза - част от съдържанието му. Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищцата е осъдена да заплати солидарно заедно с Ж. П. П. сумата от 13 353,41 лева, ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението, както и арбитражните разноски на ищеца [фирма] . По оплакванията в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за установено следното: В действителност не е налице арбитражна клауза, обвързваща страните и обосноваваща компетентността на арбитражния орган да разгледа повдигнатия пред него спор . Ищецът по настоящия иск Ж. Н. Я. не е подписал договора в качеството си на солидарен длъжник, заедно с кредитополучателя. Това следва от приетото в настоящото производство заключение на графологичната експертиза, назначена по делото, в която експертът е категоричен, че подписът, поставен под текста на договор за потребителски кредит № [ЕГН ] от 20.12.2013 г., включващ и арбитражната клауза, не е положен от ищцата, въпреки, че името й фигурира в съдържанието на договора като съдлъжник. Не е налице и хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, доколкото последната е възразила в арбитражното производство, относно наличието на арбитражна клауза. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2ЗМТА по отношение на ищеца и в съответната част се явява основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 840,41 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 540,41 лева и 300 лева, платено в брой възнаграждение за вещо лице по графологичната експертиза. Водим от горното, ВКС, II т. о.