Решение № 6335 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на Забава 5 ООД, ЕИК 202109160, гр. Бургас, [улица], [номер], представлявано от Е. Д. и С. А., чрез адв. Драгнев, срещу Решение 1214/30.11.2023 г. на Административен съд Бургас (АС Бургас), постановено по адм. д. 863/2023 г., с което, по жалбата на дружеството е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК- 69-0093264/05.05.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП в частта, с която определеният от административния орган срокът на наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" срок от 14 дни е изменен на 3 дни. Въведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, първото от които се аргументира с неправилно приложение на разрешенията, дадени с решението на СЕС по дело С-97/21 т. 49 и т. 63. Искането е за отмяна на решението, за цялостна отмяна на административния акт и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, началникът на отдел "Оперативни дейности" - Бургас в дирекция "Оперативни дейности" на главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП не ангажира становище по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Административен съд Бургас е сезиран с жалба от Забава 5 ООД срещу издадената от ответника ЗНПАМ ФК-69-0093264/05.05.2023 г., с която на търговеца е наложена ПАМ запечатване на временен/сезонен търговски обект Дино парк, намиращ се в гр. Бургас, Морска градина за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена на 03.05.2023 г. в 15:20 ч. контролна покупка на 2 билета (1 за възрастен и 1 за дете) на стойност 27 лв., заплатени от проверяващ преди легитимация. Извършеното нарушение, се сочи в ЗНПАМ, се установява и от разликата от 27 лв. между наличните и маркирани във ФУ парични средства. Изложените обстоятелства са удостоверени с Протокол за извършена проверка серия АА 0093264/03.05.2023 г. и приложенията към него, срещу констатациите в който възражения не са постъпили. Според съобразителната част на акта при определяне продължителността на мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последиците му, работното време на обекта без почивен ден, среднодневния оборот, наличие на непогасени публични задължения към 04.05.2023 г. Пред АС Бургас е представено Наказателно постановление 708633-F-04476/26.06.2023 г., издадено от ответника по касация, с което на Забава 5 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Не се спори, че то е връчено на дружеството на 18.07.2023 г., което е заплатило имуществената санкция без да поиска прекратяване на ПАМ по чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел допустимост и частична основателност на оспорването. Според мотивите му съображенията на ответника не обосновават в достатъчна степен правилното определяне на продължителността на наложената мярка, доколкото търговският обект е с неголеми обороти. Позовавайки се на чл. 6, ал. 1 - 2 от АПК и чл. 52 ХОПЕС и мотивите на решението от 04.05.2023 година по дело С - 97/21 на Съда на ЕС, съдът заключава, че превантивната и възпираща цели, търсени с наложената ПАМ, биха били постигнати от администрацията и с продължителност на мярката, близка до минималната щом нарушението има инцидентен характер. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. ПАМ с продължителност от 3 дни е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени отношения. Съответна на доказателствата в административната преписка е констатацията на първостепенния съд, че административният орган е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка, разпечатката от КЛЕН и описа на паричните средства се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на услуги на стойност 27 лева. Както е посочено в т. 58 от решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98, на което административният съд се позовава, ПАМ цели осигуряване на правилното събиране на ДДС и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, които са цели от общ интерес съобразно член 273 от Директивата за ДДС. Безспорно в съдебната практиката на националните съдилища е възприето разбирането, че ПАМ по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС преследва превантивна цел - за предотвратяване на административни нарушения от конкретния вид. Тълкуването, дадено от СЕС е, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Цитираните разрешения са приложими към разглеждания случай на безспорно установено налагане и изпълнение на имуществена санкция в тежест на Забава 5 ООД за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в самостоятелни производства по ЗАНН и по АПК. Макар, че държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ е насочена към различни цели - при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание нейната санкция, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. СЕС в т. 56 от горепосоченото решение посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В случая в хода на настоящето производство не е доказано спазване на принципа на съразмерност, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. По така изложените съображения настоящият касационен състав приема, че в частта, с която съдът е изменен срокът на ограничителната мярка от 14 на 3 дни решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, а оспореният административен акт на отмяна в цитираната част. При този изход на спора само касаторът има право на разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. Драгнев в размер на 1000 лв., от което с първоинстанционното решение са присъдени 180 лв., 50 лв. държавна такса за производството пред АС Бургас, от която са присъдени 10 лв. и 370 лв. държавна такса за касационното производство. Следователно НАП следва да бъде осъдена да заплати на Забава 5 ООД и сумата 1230 лв. разноски по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение