Решение № 8891 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ш. Ш., представен от адв. Георгиева, срещу решение 4410/29.04.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 682/2025 г. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Според него съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ; при постановяването на решението не са обсъдени фактите от значение за решаване на спора, включително ноторни факти, както и специфичното засягане на жалбоподателя; не била направена правилна преценка на бежанската история на кандидата за закрила; установяванията на съда се основавали само на справки от Дирекция Международна дейност при ДАБ. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът въвежда твърдения за различна от възприетата от съда обстановка в държавата му по произход. Настоява на осъществяването на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Иска отмяна на обжалваното решение и на решението на председателя на ДАБ към МС. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на М. Ш. срещу решение 1960/25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от Ш. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество М. Ш. е регистриран като сирийски гражданин, роден в Сирия, обл. Халеб, [населено място], [заличен текст] по етнос, [вероизповедание], неженен, с начално образование, мипьор по професия. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 4 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Основният посочен от кандидата за закрила мотив да я напусне били икономическото положение и опасенията да не бъда призован на служба в армията. Съдът е обсъдил промяната в обстановката в Сирия, след като я е напуснал жалбоподателя. Приел е, че не съществуват на причини за опасения от преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Обсъдени са справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, включително справка от 08.04.2025 г. за завърнали се в Сирия бежанци и тенденции за подобряване на положението в страната. Въоръженият конфликт в Сирия не бил повсеместен и насочен пряко към мирните граждани. Не се установявала ситуация на безогледно насилие. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Неоснователни са всички касационни оплаквания. Доводът за неправилно интерпретиране от съда на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ не е с конкретността по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, но обсъждането му е дължимо в обхвата на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК. Първостепенният съд е възпроизвел съдържанието на сочените разпоредби и е дефинирал материалните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбата на Ш. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Неотносими към тази форма на международна закрила са опасенията, основани на състоянието на вътрешен въоръжен конфликт е възможността кандидатът за закрила да бъде призован като войник. Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца по справката на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 08.04.2025 г. В съответствие с разясненията от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН., по бежанската му история Ш. е лице избягващо военна служба, което не е само по себе си източник на основателен страх от преследване. Ш. е и икономически мигрант, за който субсидиарната закрила е неприложима. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на Ш. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Следва да се има предвид, че съдът дължи в правораздавателната си дейност привръзка на правни последици с фактите, прието за установени с информационни източници. Касаторът не сочи доказателствените средства, които не са преценени от съда за фактическите му установявания. Не е отправил в първоинстанционното производство искане за обявяване на определени факти за общоизвестни и неподлежащи на доказване (арг. чл. 155 ГПК). Известните нему факти не са по необходимост общоизвестни. Неясно е каква е правилната преценка на бежанската история на чужденеца и какви доказателства съдът е пропуснал да установи от нея. Не съществува процесуална правило справка, изготвена от длъжностни лица от администрацията на издалия акта орган, да се цени като информационен източник. Справката е производно пряко писмено доказателствено средство за правно релевантния факт на ситуацията в страната по произхода. Различни констатации и правни изводи не следват от представените в хоа на съдебното дирене пред касационната съдебна инстанция справки от 03.07.2025 г. и от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ за положението в Сирия. Без да са допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на М. Ш. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение