Решение № 798 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2017 г.

Решение № 798 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7314/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 09 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 3408 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 1445/2017 г. на Административен съд - София-град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Е. Байраков, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед за задържане на лице рег. № 161/03.02.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 Районно управление - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е задържан Е. Байраков. Като фактическо основание за задържането в заповедта е посочено, че има данни за извършено престъпление. Към заповедта са приложени протокол за личен обиск на лице, подписан от жалбоподателя и декларация за запознаване с правата му. На 04.02.2017 г. в 09:45 часа Е. Байраков е освободен. Във връзка с фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед пред административния съд са представени като доказателство докладна записка от Я. Рангелов 02 взвод, 01 група към сектор "Метрополитен" при "ООП" – СДВР до ВНД началник на сектор "Метрополитен" при "ООП" – СДВР относно задържано лице от 03.02.2017 г. и докладна записка от младши експерт С. Караджов КО 03 взвод при "ООП" до началника на 09 РУ - СДВР относно задържано лице в РУ от 03.02.2017 година. Видно от същите е, че са съставени на 03.02.2017 г. и в тях се съдържат сведения на полицейските служители за инцидент от същата дата на МС "Сливница" - конфликтна ситуация между две лица, едното от които е Е. Байраков и предприетите от тях действия. При тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според изискванията за съдържание на заповедите за задържане, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, органите са длъжни да посочат фактически и правни основания за предприемане на принудителната мярка. Фактическите основания за издаването на административния акт, в случая - за прилагане на принудителната административна мярка, могат да се съдържат и в съпровождащи административния акт документи. Съдът, след като е установил точно фактите по делото и се е позовал на тези относими към спора нормативни правила, обосновано е приел, че в оспорената заповед липсва посочване на фактически основания за задържане на лицето. Соченето на данни за извършено престъпление, без да са обвързани с някакви фактически обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, не покрива критериите по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед. Следва да се сподели също изводът на съда, че такива основания не се откриват и в представените по делото материали. От събраните гласни доказателства и изявленията на страните по делото може да се направи заключение, че жалбоподателят, сега ответник по касация, е задържан във връзка с инцидент – конфликтна ситуация с друго лице на МС "Сливница", при която Байраков е взел мобилен телефон, но веднага е върнал същия на другото лице, участвало в конфликта. При коректно разпределена доказателствена тежест между страните, съдът е извел обоснован извод, че административният орган не е доказал твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт. От данните по административната преписка не се установява провеждане на някакви процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му. На следващо място, упражняване правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел – ограничаване на свободата на лицето е допустима, когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление или укриване от правоохранителните органи. Съдът правилно е посочил в решението си, че от данните по преписката не може да се установи съществувала ли е необходимост от задържане на лицето и в какво се изразява - поведението му показвало ли наличие на някаква опасност да извърши друго престъпление и/или да осуети разследването, проведени ли са някакви процесуално-следствени действия по време задържането му. Поради това, съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел, че липсват данни, които да обосноват законосъобразност на издадената заповед и отменил същата. Релевираните доводи от касатора за допусната грешка в изписването на фамилното име на издателя на акта, която опорочавала съдебния акт, са неоснователни. Волята на съда е ясно формулирана в мотивите и диспозитива на решението, а допуснатата техническа грешка може да бъде отстранена по предвидения процесуален ред в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на адвокат Т. Чобанова адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. пред касационната инстанция. Разноски пред първата инстанция не могат да бъдат присъдени в касационното производство, още повече, че това е направено с първоинстанционния съдебен акт, а ако разноските са неправилно определени, страната има възможност да сезира съда, постановил първоинстанционното решение по реда на чл. 248 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,