Решение № 15634 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2018 г.

Решение № 15634 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу решение № 7704/13.12.2017 г. постановено по адм. д. № 11453/2016 г. от Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на агенцията срещу решение № Ж-48/2014 г. на Комисията за защита на личните данни. По наведени доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт бъде отменен, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата в съдебно заседание и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. М., като наследник на К. Момчев, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбата на Национална агенция за приходите срещу решение № Ж-48/2014 г. от 06.10.2016 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни налага на Националната агенция за приходите, със седалище и адрес на управление гр. С., 1000, бул. "К. Д." административно наказание - имуществена санкция, в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за това че в качеството си на администратор на лични данни е обработила личните данни на К. Момчев в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. АССГ е изложил изключително подробни съображения, според които атакуваното пред него решение на Комисията е действителен административен акт, постановен при спазване на материалния закон, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна съдът е приел, че К. Момчев е сезирал КЗЛД за това, че при осъществяване на своята дейност ТД на НАП - поделение на НАП е разпространила личните данни на Момчев (имена, ЕГН, адрес за кореспонденция, адрес по местоживеене, както и имейл адрес) пред трети лица - счетоводните кантори "Денекс" ООД, СК "Орйон РГ" и "К. Б." ООД, от които са били изискани справки за размера на обичайните такси за дейността на счетоводното обслужване на юридически лица и еднолични търговци, нерегистрирани и регистрирани по ДДС за периода 2009 - 2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Законодателят не е въвел конкретни изисквания, на които следва да отговаря лицето, подател на жалбата, напротив - в чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД е използван изразът "всяко физическо лице". Административния съд излага мотиви, че вмененото нарушение се изразява в недопустимо обработване на лични данни във формата на разпространяването им на трети лица - счетоводните кантори "Денекс" ООД, СК "Орион РГ" и "К. Б." ООД, т. е. в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. С оглед събраните в административното производство писмени доказателства АССг намира за обоснован и законосъобразен изводът на административния орган, че обработването на личните данни на жалбоподателя е било недопустимо. Решението правилно. Не са налице сочените отменителни основания. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че личните данни могат да се обработват само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т. 1 - 7. В настоящия случай НАП като администратор на лични данни разполага с правомощието да обработва лични данни на физически лица при упражняване на функционалните си дейности и задачи. Обработката на лични данни е функция на правомощията на органа по приходите и условие за изпълнение на възложените им дейности по чл. 12 от ДОПК. В този смисъл обработването на лични данни от органите по приходите не е необходимо за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен при надделяващ интерес. Н. данни, а и не се твърди по делото, че разкриването на лични данни на жалбоподателя на трети лица е свързано с реализиране на техни законни интереси, свързани със защита на основните им права и свободи. В този аспект не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Правилно е приета и неприложимост на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗЛД. Неоснователни са и доводите за неправилно приложение на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработка на личните им данни, като има правомощия за осъществяване на цялостен контрол за спазване на изискванията на ЗЗЛД. В съответствие с това в чл. 38, ал. 2 от закона е предвидено, че Комисията се произнася с решение с възможни алтернативни хипотези при установяване на нарушение да се даде срок за отстраняване на нарушението, задължителни предписания или налагане на административно наказание. Изборът на подходящата мярка за установено нарушение е в оперативната самостоятелност на Комисията. Акт, издаден при оперативно самостоятелност, съгласно чл. 169 от АПК подлежи на съдебен контрол относно това дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазено ли е изискването за законосъобразност на акта. В случая административният орган е определил налагането на имуществена санкция, като съображенията за избора на възможността за прилагане на тази възможност за санкциониране се съдържат в обстоятелствената част на решението и са основани на фактите и обстоятелствата, установени в хода на производството. При обсъждане на данните по преписката е направен извод за конкретно осъщественото поведение, съставляващо нарушение на правила на обработка на лични данни. Правилно АССГ направил извод, че с предоставянето от органите по приходите на личните данни на Момчев, на трети лица - счетоводни кантори, е осъществена форма на обработване на личните данни от изброените в § 1, т. 1 от ЗЗЛД- разпространяване и/ или предоставяне. В чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД са посочени изискванията при обработване на личните данни: да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. В процесния случай обоснован е изводът на решаващия съд, че при извършването на справка относно размера на обичайните такси за дейността по счетоводно обслужване на юридически лица и еднолични търговци, регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС за периода 2009-2011 г. не е било необходимо обработването чрез разпространение на личните данни на К. Момчев, а именно предоставянето им на трети лица - счетоводни кантори, достатъчно е било в искането за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица да се посочи, че информацията е необходима по повод извършване на ревизия, възложена със заповед № 1301602 от 11.07.201 Зг., без в искането да се включват личните данни на ревизираното лице. Установената фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 2, вр. § 1, т. 1 от ЗЗЛД- разпространяване и/или предоставяне на лични данни за К. Момчев, които са несъотносими, несвързани с и надхвърлящи целите, за които извършено обработването им от служителите на НАП в така посочените форми, за което на основание санкционната норма на чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД агенцията носи административнонаказателна отговорност. АССг излага достатъчно по обем аргументи за предприетата мярка относно поведението на отговорния субект при обработката на лични данни, правилно квалифицирано като нарушение по смисъла на специалния закон. Административния акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, административния орган е изложил мотиви за следващото от нарушението на изискванията на закона, при наличие на което са предвидени три равностойни хипотези на вземане на мерки. Поради това избора на една от тях, в случая налагане на административно наказание - имуществена санкция, е достатъчно ефективна мярка за постигане на целите на закона по чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД. Изложените съображения са последователни, логични и в съответствие с тежестта на конкретното нарушение. Предвид вече извършеното нарушение, довело до осъществено неправомерно обработване на данните, които обстоятелства не са спорни и са обсъдени в решението на Комисията следва да се приеме, че е обоснован изборът на мярка с оглед постигане и на предвидената превантивна цел за налагането й. В тази насока предприетата от административния орган форма на контрол - налагане на имуществена санкция, способства за постигане на целта на закона за осигуряване на защита при обработка и съхранение на личните данни, включително неправомерен достъп. При така изложеното доводът за липса на мотиви в решението е неоснователен. В процесния случай предвид извършеното нарушение, изразяващо се в неправомерно обработване на данни, настоящия съдебен състав приема, че е обоснован изборът на мярка с оглед постигане и на предвидената превантивна цел за налагането й С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация - Комисия за защита на личните данни, за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Пето отделение