Решение № 7299 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2016 г.

Решение № 7299 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Х. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощника адв. Мария Аргилашка, против решение № 234/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6331/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на министъра на икономиката да издаде документ по чл. 45, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/ за заслуги в икономическата сфера, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01/13.03.2015 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на икономиката, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлена жалбата на Ж. Х. Х., гражданин на Сирия, против отказ за издаване на документ по чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ за заслуги в икономическата сфера, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01/13.03.2015 г. на министъра на икономиката. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Във връзка с доводите за липса на мотиви към акта съдът е посочил, че такива се съдържат в доклад на заместник-министъра, приложен към административната преписка, което е допустимо съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № ТР-4/2001 г. на ОСС на ВАС. Във връзка с доводите за процесуални нарушения, изразяващи се в това, че от лицето не са изискани допълнително доказателства за установяване основателността на искането, съдът е посочил, че такива нарушения не са допуснати, тъй като при последваща промяна на обстоятелствата - например, извършване на допълнителни инвестиции и възстановяване на заетостта в по-високи размери, лицето може да подаде ново заявление. Във връзка с преценката на представените удостоверителни документи, съдът е приел за обоснована преценката на административния орган, че в тях се съдържат изводи за заслуги, без да са удостоверени факти, от които може да се направи съответния извод. Съдът е направил извода, че отказът съответства на материалния закон, като с оглед представените от лицето и служебно събраните доказателства и въз основа на приложимите правни норми - чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 20 и чл. 25, ал. 1, т. 13 и 16 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, органът е направил обоснован извод, че чужденецът извършва дейност в страната, свързана с инвестиции и разкриване на работни места, но същият не отговаря на условията по посочените текстове, поради което тази дейност не може да се счита за "заслуги в икономическата сфера". Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на Ж. Х. Х. срещу отказ за издаване на документ за заслуги в икономическата сфера, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01/13.03.2015 г. на министъра на икономиката, издаден въз основа на подадено от него заявление за издаване на документ по чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ за заслуги в икономическата сфера с рег. инд. 94-Ж-01/02.02.2015 г. От фактическа страна е безспорно установено, че с решение № 5787/05.04.1993 г. по гр. д. № 3889/1993 г. на Окръжен съд гр. Пловдив е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма "Ал Хилал Транспорт Туризъм Трейдинг - Жорж Хилал" с капитал 50 000 лв. и собственик на капитала Ж. Х. Х.; за направеното от същия вложение е издадено удостоверение за извършена чуждестранна инвестиция от Главно управление на данъчната администрация към Министерство на финансите на основание чл. 11 от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (отм.); през 1997 г. дял от 40 на сто от капитала на дружеството е прехвърлен на А. Ж. Х., който представлява дружеството заедно с Ж. Х.; през 2007 г. е вписано увеличение на капитала на дружеството на 278 хил. лв., разпределен поравно между двамата съдружници, който произтича от договор за валутен кредит от 01.12.1996 г. и договор за валутен кредит от 2001 г. Между страните не са спорни също фактите, изложени в доклада на заместник министъра на икономиката, касаещи дейността на посоченото дружество през периода от 2007 г. до произнасянето на органа. Установено е, че основната дейност на дружеството е осъществяване на международен автомобилен транспорт между Европа и Близкия изток; според данните от публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети за периода 2007 - 2013 г., дружеството е реализирало приходи в общ размер на 5,8 млн. лева, като през периода 2008 - 2011 г. размерът им надвишава 1 млн. лева годишно, след което е отчетен спад, до загуби през последните години; установен е размера на дълготрайните материални активи на дружеството, размера на разходите за трудови възнаграждения, както и броя на наетите на трудов договор лица. Установено е също, че Ж. Х. Х. е чл. на Сирийската международна търговска камара; получил е грамота от посолството на Република България в Дамаск за положени усилия в развитието на българо-сирийските отношения. Към заявлението е приложена препоръка от търговския директор на дружеството "Сомат" АД, доставчик на транспортни и спедиционни услуги, в която е посочено, че Ж. Х. Х. има съществен принос за българската икономика чрез развитието на дейността на дружеството и отношенията му със "Сомат" АД, както и чрез укрепване на отношенията между българските дружества и сирийските контрагенти. От правна страна, в разпоредбата на чл. 25а ЗЧРБ е предвидено, че разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта. В чл. 45 ППЗЧРБ е регламентирано, че за получаване право на пребиваване на основание чл. 25а ЗЧРБ чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 2, към което прилага: 1. документ за платена държавна такса; 2. копие на редовен документ за задгранично пътуване; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. документ за заслуги в съответната сфера, издаден от компетентния министър, с изключение на случаите, свързани с националната сигурност. Оспореният пред съда акт - отказ на министъра на икономиката, обективиран в писмо изх. № 94-Ж-01/13.03.2015 г., представлява отказ за издаване на документ за заслуги в икономическата сфера, който съгласно чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ се представя към заявлението за получаване на разрешение за пребиваване по чл. 25а ЗЧРБ. Понятията "заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта", използвано в чл. 25а ЗЧРБ и "заслуги в съответната област", използвано в чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ, не са изяснени нито в законова норма, нито в такава от подзаконовия нормативен акт по неговото прилагане. Поради това понятието следва да се тълкува с оглед значението му в общоупотребимия български език. Според общоприетото значение на понятието, "заслуга" е действие, с което дадено лице е допринесло за нещо, което има добри резултати. В този смисъл, за заслуги към Република България в икономическата сфера, могат да се приемат такива действия /актове или поведение/ на определено лице - чужденец, с които то е допринесло за икономическото развитие на страната. На компетентния административен орган е предоставено право на преценка кои действия или поведение на лицето и при какви обстоятелства да квалифицира като заслуги и съответно да издаде документ за това. Правота на преценка на административния орган е в рамките на оперативната му самостоятелност. Рамките на тази преценка не са регламентирани от закона, като дори не е въведено индикативно указание в какви случаи следва да се приеме, че определено лице - чужденец, има заслуги към Република България в съответната сфера /в случая - в икономическата/. Съгласно чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При тази проверка в случая първоинстанционния съд е достигнал до обоснован извод, че оспореният акт съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 169 АПК, тъй като е издаден от компетентен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и при спазване на изискванията за законосъобразност на акта. Правилен е изводът на съда, че е спазено изискването за мотивиране на акта, като в тази връзка обосновано се е позовал на указанията по тълкуване на закона, дадени в двете тълкувателни решения - № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. В случая мотивите за издаване на акта се съдържат както в самия акт, така и в доклад на заместник-министъра на икономиката с изх. № 94-Ж-01/11.03.2015 г., съставен за целите на конкретното административно производство и представляващ част от преписката по издаване на акта. Както се обоснова по-горе, в случая органът действа при условията на оперативна самостоятелност и изложението на мотивите е необходимо единствено, за да се прецени дали органът е действал в рамките на оперативната самостоятелност и дали е спазена целта на закона. Тези изисквания са спазени, тъй като не са предвидени никакви нормативни ограничения на правото на дискреция на органа. Освен това е спазена целта на закона, тъй като признаването на заслуги към страната за целите на предоставяне на разрешение за пребиваване по чл. 25а ЗЧРБ е предвидено като своеобразна форма на благодарствен акт /израз на уважение, почит, признателност/ към чужденци, които имат заслуги към Република България в определена сфера. При какви условия или при наличие на какви обстоятелства следва да бъде оказан този благодарствен жест законът не е регламентирал, затова органът, който е компетентен да издаде документа за заслуги по чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ има правото на свободна преценка дали, кога и кому да издаде такъв документ. По тези съображения, преценката на административния орган, която е изградена на анализ на състоянието на търговското дружество "Ал Хилал Транспорт Туризъм Трейдинг - Жорж Хилал" ООД /в което Ж. Х. Х. понастоящем е съдружник, а първоначално е бил едноличен собственик на капитала/ е допустима и съответна на предоставеното на органа право на оперативна самостоятелност. Органът не е обвързан с преценката на друг субект - публичен или частноправен, по въпроса дали чужденецът има заслуги към страната в икономическата област. Затова обстоятелството, че в случая министърът на икономиката е приел, че грамотата от посолството на България в Дамаск и писмото - препоръка, подписано от Д. Н. в качеството му на бивш директор на "Сомат" АД, не са достатъчно основание за издаване на документ за заслуги по чл. 45, т. 4 ППЗЧРБ, не представлява нарушение на административно производствени правила, нито на материалния закон, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът при проверката на законосъобразност по чл. 169 АПК не може да преценява правилността на преценката на административния орган, тъй като същият действа при условията на оперативна самостоятелност, която в случая не е ограничена от нормативно определени рамки. В случай като този, правото на избор, с което органът разполага, е между решението за издаването на документ за заслуги и решение за отказ такъв документ да бъде издаден. Изборът на едно от тези решения не може сам по себе си да представлява нарушение на целта на закона. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е обосновано и в съответствие с материалния закон. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход не спора не се възлагат разноски за касационното производство, поради това че не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,