Решение № 6781 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2010 г.

Решение № 6781 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7271/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любчо Здравков Аронов, гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 814, вх. "Е", ет. 7, ап. 120 срещу решение № 521 от 18.03.2010 г. на Административен съд, гр. София, постановено по административно дело № 6296/2009 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Аронов срещу заповед № 269 от 12.06.2009 г. на началника на Девето районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не обсъдил и не направил извода си въз основа на доказателствата по делото, установяващи качеството на Аронов в образуваното следствено дело № 1343/1998 г. Неправилно приложил закона - чл. 16, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите ЗСВВООБ (отм.), тъй като не отчел, че нормата е приложима само в случай, че наказателното производство е образувано срещу лицето, поискало да ползва правата си по ЗКВВООБ (отм.). Излага доводи за изтекла давност по отношение на твърдяното престъпление. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - началникът на Девето районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно ценил доказателствата по делото, направил верен и обоснован извод, в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изпълнение на дадените му от съда указания с отменително решение. От фактическа страна приел за установено, че към момента на издаване на оспорения акт имало висящо досъдебно производство по следствено дело № 1343/1998 г. по описа на окръжна следствена служба в окръжна прокуратура, гр. Бургас. Приел също, че наказателното производство е прекратено на 12.11.2009 г., т. е. след издаване на оспорената заповед. С оглед целта на закона, приел, че е достатъчно лицето да е станало субект на образувано срещу него наказателно производство, а не на по-късен етап на привличането му като обвиняем. Приел, че този извод се подкрепя и от факта, че законът визира не привличането на лицето като обвиняем, а началото на наказателното производство. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. От твърденията на касатора в касационната жалба е видно, че спорът по делото е досежно установяването на релевантния факт - налице ли е започнало срещу Аронов наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер и досежно правната квалификация на този факт и неговите правни последици. В оспорената заповед е посочено, че срещу касатора има образувано досъдебно производство - сл. д. № 1343/1998 г. и прокурорска преписка № сл. 478/1999 г. Касаторът твърди, че спрямо него няма образувано досъдебно производство, тъй като не му е повдигнато обвинение. За да е налице наказателно преследване спрямо дадено лице е необходимо компетентните органи да са предприели процесуални действия за привличане на лицето към наказателна отговорност за конкретно деяние, включително и в случаите на изключване на тази отговорност. Това е основен принцип, залегнал както в отменения НПК, така и в сега действащия. "Наказателното преследване, казва Конституционният съд в решение № 10 от 27.07.1992 г., започва с образуването на предварително производство, което представлява началния стадии на наказателното производство. То е самостоятелен стадии и само с неговото образуване за надлежните органи възниква право за извършване на следствени действия - разпити, оглед, обиски и др. " Следователно, за да е налице наказателно преследване спрямо дадено лице е необходимо да има образувано досъдебно производство за извършено от него престъпление от общ характер. Съгласно чл. 212, ал. 1 НПК досъдебното производство се образува с постановление на прокурора. В действалия, към датата на издаване на постановлението за образуване на наказателното производство за извършено от Аронов престъпление, НПК досъдебното производство е определено като предварително и с оглед разпоредбата на чл. 122 НПК (отм.) се образува с мотивирано постановление на прокурора или на органите на дознанието и следствието в случаите, когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Следователно с образуването на предварителното, съответно досъдебното, производство на 28.12.1998 г. спрямо Аронов е започнало наказателно преследване. В хода на производството компетентните органи извършват действия по разследване и действия по предявяване на обвинението, съответно действия по прекратяване на наказателното преследване при наличие на визираните в закона предпоставки, както в настоящия случай. Дали на съответното лице ще бъде повдигнато обвинение или не за целите на ЗКВВООБ (отм.) е ирелевантно. Законът не изисква лицето да е придобило качеството на обвиняем, а само спрямо него да е започнало наказателно преследване. Поради това за целите на ЗКВВООБ (отм.) е важно дали към датата на издаване на заповедта за отказ спрямо лицето е било започнало наказателно преследване. Освен от приложените по делото официални писма на компетентните органи, осъществяващи процесуални действия в рамките на досъдебното производство, от които е видно, че спрямо касатора е започнало наказателно преследване, по делото, самият той представил, с молба от 02.12.2009 г., постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2009 г. В постановлението е посочено, че спрямо Любчо Аронов, с постановление на следовател от 28.12.2998 г., е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. В постановлението се сочи, че по делото няма привлечени лица, в качеството на обвиняем, а Аронов е разпитван в качеството му на свидетел. Поради непредприемане на конкретни следствени действия е изтекла давността за наказателно преследване - чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, и на това основание досъдебното производство е прекратено. По делото няма доказателства дали постановлението на прокурора е влязло в сила. Но този факт е ирелевантен за делото, тъй като органът не е могъл да съобрази заповедта си с него - заповедта е издадена преди издаване на постановлението. Постановлението за прекратяване на образувано досъдебно производство е правен акт. В частта, в която разпорежда прекратяване на досъдебното производство той има диспозитивен характер и за установяване на законната сила на този акт, т. е. за настъпване на правните му последици, е необходимо той да е влязъл в сила. В частта, в която в постановлението са описани извършените действия и установените факти, то е официален свидетелстващ документ имащ материална доказателствена сила, която обвързва съда за тези факти - в случая за образувано спрямо Аронов наказателно производство. Доколкото този факт не е надлежно оборен от касатора - а от изложеното по-горе е видно, че не качеството, в което спрямо лицето са извършени процесуални действия, определя започването на наказателно преследване, а образуването на досъдебно производство срещу него, то съдът правилно съобразил законосъобразността на оспорения акт с този факт. От изложеното е видно, че доводите на касатора относно значението на качеството, което е имал в хода на образуваното досъдебно производство, са неоснователни. С оглед на установения безспорно факт, че спрямо Аронов е било налице, към датата на издаване на оспорената заповед, започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ (отм.), твърдението на касатора, че този факт е неправилно установен от съда е неоснователно. При така установения безспорно релевантен по делото факт - че към датата на издаване на обжалваната заповед - 12.06.2009 г., спрямо касатора е имало образувано досъдебно производство, правилни са изводите на съда, за законосъобразност на оспорената заповед. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗКВВООБ (отм.) е императивна. Тя визира обективна пречка, при наличието на която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаването на исканото разрешение. Следва да се посочи, че разрешаването на правно-регламентираната дейност - притежаване на огнестрелно оръжие, законодателят е обвързал от една страна, с лимитативно изброени обективни предпоставки - чл. 12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 2 и 3 ЗКВВООБ (отм.), чието наличие е абсолютна пречка за издаване на разрешение, и от друга страна, с правото на органа, при условията на дискреция, да определи налице ли е исканата от закона специална цел - недоказана или отпаднала необходимост от осъществяване на целите по чл. 5 ЗКВВООБ (отм.). В случая органът констатирал наличие на абсолютна пречка - започнало наказателно преследване, и с оглед на това законосъобразно отказал издаването на разрешение без да обсъжда обосноваността на искането. Както правилно сочи в мотивите си съдът, настъпилият след издаване на оспорената заповед факт - прекратяване на наказателното преследване поради изтекла давност, не може да се отрази на нейната законосъобразност с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Съдът, на основание чл. 142, ал. 2 АПК, също не може да цени този факт, тъй като, както бе посочено по-горе, по делото няма доказателства постановлението да е влязло в сила, а само влязлото в сила наказателно постановление поражда визираните в него правни последици. Доколкото прекратяването на досъдебното производство не е основание за издаване на акта, органът не го е обсъждал и съдът не е обсъждал законосъобразността на акта в съответствие с него, този факт не се преклудира с влизането в сила на съдебното решение. Касаторът може да отправи ново искане за издаване на разрешение, позовавайки се на новонастъпилия факт - прекратяване на досъдебното производство, ако наказателното постановление е влязло в сила, и органът, в хода на новото административно производство ще следва да го цени. Разбира се, както бе посочено и по-горе, освен обективните предпоставки, органът, в условията на оперативна самостоятелност, ще следва да прецени налице ли е и исканата от закона специална цел, за да разреши извършването на дейността. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд