Решение № 297 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2007 г.

Решение № 297 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Г. Д. и Л. В. Д., чрез пълномощника им адв. Сн. П., срещу решението от 12.12.2006 г. по гр. д. № 834/2005 г. на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът П. Г. Х. чрез пълномощника му адв. В. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е обезсилил решението от 12.07.2005 г. по гр. д. № 221/1999 г. на Несебърския районен съд, с което е разпределено ползването на незастроена част от дворно място, представляващо парцел ****, имот пл. № 173 в кв. 44 по плана на гр. Н., между ищците М. Г. Д. и Л. В. Д. и ответника П. Г. Х. според вариант втори по скицата към заключението на вещите лица /л. 143/, и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е приел, че ищците- съпрузи са съсобственици на * ид. ч. от дворното място, като ищцата притежава правата си върху терена отчасти на лично основание и отчасти в режим на СИО, а ответникът е собственик на останалата ид. част от мястото. В мястото има сграда, в която страните са съсобственици на отделни обекти, както и трето лице, което не притежава собственост върху мястото. Ищцата и ответникът са постигнали съдебна спогодба на 19.12.1991 г. по гр. д. № 268/91 г. на НРС за разпределяне ползването на незастроената част от парцела, като тя се е съгласила да ползва 63,50 кв. м. от двора - дял А по приложената скица на вещо лице, без излаз към улицата, представляваща източна граница на имота, а ответника се е съгласил да ползва 63,50 кв м. - дял Б по същата скица, заемащ южната и югоизточната част от терена- вкл. изцяло незастроената част към улицата. Сключената спогодба от единия съпруг като действие на управление с дела на съпрузите и съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 изр. трето СК обвързва и другия съпруг-втория ищец. При наличие на обвързващо страните споразумение за разпределение на ползването на незастроената част от дворното място, спор за разпределение на ползването е допустим само ако се твърди и докаже наличие на промени в обстоятелствата, които да обуславят изменение в ползването на терена установено е, че застроената част от масивната постройка на ищците е 49 кв. м., а тази на ответника 73 кв. м., т. е. не са равни, но това обстоятелство би било релевантно, ако новият строеж отнема от правата на ищците и ги възпрепятства да ги ползват във вече уговорения обем. В случая преустройството на сградата, което е извършил ответника е със знанието и съгласието на ищцата и засяга предоставената му за ползване част по спогодбата. Няма доказателства в резултат на тези действия ищците да са ощетени да ползват вътрешната част на двора съобразно спогодбата установено е, че в южната част на мястото е имало изградени незаконни съоръжения-навес, масивна стена и тоалетна, но в хода на делото са били премахнати от ответника. Според заключението на вещото лице, прието във въззивното производство, процесният УПИ не е претърпял регулационни промени от 1981 г. насам, няма придадени части от съседни имоти по регулация. Затова въззивният съд е направил извод, че не са налице промени, които да обуславят преразпределение и изменение в ползването на терена от страните по делото и да обосноват правен интерес на ищците да искат съдействие от съда за разпределение на ползването, след като в предходен момент са се споразумяли за това. Жалбата е неоснователна, а въззивното решение е правилно. Налице е спогодба за разпределение на ползването, която обвързва страните, както законосъобразно е приел въззивния съд. Твърдението, че съществувалата към момента на спогодбата сграда в последствие е била съборена и е била изградена нова сграда, не е доказано по делото. Налице са доказателства само за преустройство на сградата. Не е установено увеличението на застроената част на ответника от сградата да засяга разпределената за ползване част по спогодбата на касаторите. Това увеличение засяга предоставената му за ползване част по спогодбата. Изградените в южната част на мястото незаконни съоръжения - навес, масивна стена и тоалетна са премахнати от ответника в хода на делото. Що се касае до това, че ответникът ползва незастроената лицева част от мястото, то това е в съответствие със спогодбата. Не са налице регулационни промени, които да са довели до промяна на площта на парцела. Обемът на правата на собственост върху мястото не са променени. В съответствие със събраните доказателства е изводът на въззивния съд, че не са налице такива промени във фактическото положение, които да обуславят правен интерес на касаторите да искат разпределение на ползването на незастроената част от дворното място. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.