Решение № 6391 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2017 г.

Решение № 6391 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11883/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП С. срещу Решение № 4150 от 20.06.2017 г. по адм. дело № 3444/2017 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/, трето отделение, 2 състав. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът е постановил съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка и съответно, не е събрал всички относими към спора доказателства, включително и КЛЕН от ФУ на стопанисвания от "Крона" ООД търговски обект, отнасящ се за процесната дата. Иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът - "Крона" ООД, представляван от адв. К. А. в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № 0053462 от 21.03.2017 г., издадена от и. д. директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., с която на "Крона" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, находящ се в гр. С., ул. "11 август" № 11, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. При извършена проверка на 14.03.2017 г. в 15:00 часа е извършена проверка на търговски обект - ресторант - клуб "Т. М.", находящ се в гр. С., ул. "11-ти август" № 11, стопанисван от "Крона" ООД, във връзка с подаден в ТД на НАП С. сигнал, към който е приложена бележка /компютърна разпечатка/ за извършена покупка /консумация/ в обекта на 03.12.2016 г. в 19:09 часа на артикули, подробно описани в бележката. Според отразеното в заповедта е извършено плащане на обща стойност 84,39 лева, за което не е издаден фискален бон, а само компютърна разпечатка. В заповедта е посочено, че е разпечатан КЛЕН от ФУ, монтирано и действащо в обекта, за 03.12.2016 г., при анализ на който е установено, че за същата дата на ФУ няма маркирана сума от 84,39 лева във времето от 18:56 часа до 23:43 часа чрез издаване на фискален бон. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга. АССГ е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за ПАМ, като е приел, че приходният орган не е установил по категоричен начин, че е налице извършено плащане от страна на клиента на посочената в заповедта сума. Съдът е посочил, че разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение, ако не е извършена констатация за разлика между отчетеното по контролната лента и касовата наличност към датата, на която се твърди извършеното нарушение. За да отмени оспорения административен акт, съдът е заключил, че органът е изложил бланкетни мотиви за продължителността на срока на ПАМ и съответно, за несъобразяване на заповедта с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обосновано съдът е достигнал до извода за липса на достатъчно доказателства, от които да се установи по категоричен начин извършването от страна на "Крона" ООД на твърдяното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Изпратената компютърна разпечатка чрез подадения до ТД на НАП С. сигнал правилно не е ценена като годно доказателство за извършено плащане от клиент в стопанисвания от "Крона" ООД търговски обект на твърдяната дата - 03.12.2016 г. От друга страна, констатацията по КЛЕН, че не е запаметено издаване на фискален касов бон за сума в размер на 84,39 лева за времето от 18:56 часа до 23:43 часа, също не служи като доказателство за извършено плащане от страна на клиент на посочената сума. Както правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение, ако не е извършена констатация за разлика между отчетеното по контролната лента и касовата наличност към датата на нарушението, а такава констатация липсва. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора за неизяснена от съда фактическа обстановка, като необосновано се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ и да бъде разпитано лицето, подало стигнало до ТД на НАП С., във връзка с който е извършена проверката на търговския обект. Задължение за административния орган е да комплектова административната преписка и да я изпрати на съда, разглеждащ жалбата на съответното лице срещу наложената му ПАМ и в този смисъл органът е имал възможност да поиска събиране на допълнителни доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства. Копие от процесния сигнал не е представен пред АССГ, както и не е направено искане за разпит на подалото сигнала лице, а такова искане се прави за първи път пред касационната инстанция, което е недопустимо. При разглеждане на делото пред АССГ органът е могъл да направи своите доказателствени искания, но е бездействал, поради което така заявеното искане е неоснователно. Отделно от горното следва да се приеме, че процесната заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН не могат да бъдат постигнати поради периода от три месеца и половина, който е изминал между датата на твърдяното нарушение /03.12.2016 г./ и датата на издаване на заповед за налагане на ПАМ /21.03.2017 г./. Следователно, като е приел, че обжалваната заповед за ПАМ е незаконосъобразна, АССГ е постановил правилно решение. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.04.2018 г. / прил. на л. 30 от делото/. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение