Решение № 194 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 403/2009 г.

Решение № 194 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 403/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството пред настоящата инстанция следва да се развие при условията на § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по жалба на Г. В. И. и М. Е. И. срещу решение от 7.05.2007 г. по гр. д. № 3712/2005 г., в частта му, с която Софийски градски съд, като е отменил частично решение от 7.04.2005 г. по гр. д. № 5095/2004 г. на Софийски РС, е уважил предявените срещу тях искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно и молят да бъде отменено. Ответникът по жалба-ищец в производството С. И. К. е починал на 19.12.2007 г. и не е оставил наследници, поради което с определение от 18.11.2008 г. като страна по делото е конституиран Министърът на финансите като представител на държавата. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата следва да се остави без разглеждане. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 7.04.2005 г. по гр. д. № 5095/2004 г. на Софийски РС, е уважил предявените срещу Г. и М. И. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и ги е осъдил да заплатят на С. И. сумата 1547,98 лева, ведно с лихва от 11.05.2004 г., представляваща разходи за топлоенергия и електроенергия и питейна вода за времето от 1.01.2000 г. до 20.04.2004 г., с която първите са се обогатили без основание за сметка на ищеца, като е отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 3640 лева. Съдът е постановил решението си след като по делото е било установено, че с нотариални актове № 50/1999 г. и № 41/1998 г. на нотариус при Софийски РС С. И. и сина му А. С. са прехвърлили на Г. и М. И. апартамент в гр. С., срещу поето от последните задължение да се грижат за тях и да ги издържат, като прехвърлителите са си запазили правото на ползуване. След смъртта на прехвърлителят А. С. - починал на 17.01.2000 г., с решение от 29.03.2004 г. по гр. д. № 850/2003 г. на Софийски ГС са развалени двата договора поради неизпълнението им по иск на бащата С. И. Установено е било по делото, че за времето от 1.01.2000 г. до 20.04.2004 г. страните по делото са живеели заедно в процесния апартамент и консумативите за топлоенергия и електроенергия и питейна вода са били заплащани изцяло от С. И. При тези данни съдът е приел, че след развалянето на договора, жалбоподателите са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца с до размера на припадащите им се 2/3 идеални части от разходите, а именно със сумата 1547,98 лева. В хода на делото ищецът С е починал на 19.12.2007 г. и не е оставил наследници, поради което с определение от 18.11.2008 г. като страна по делото законосъобразно е конституиран Министърът на финансите като представител на държавата на основание чл. 11 ЗН и чл. 20 ГПК (отм.). Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г. В. И. и М. Е. И. на 12.07.2007 г. Върховният касационен съд, като взе предвид разпоредбата на на § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, вр. с чл. 218а ГПК (отм.) и чл. 218а, ал. 1, б. " а" ГПК, изменена със ЗИД ГПК-Дв. в. бр. 105/2002 г. намира, че следва да прекрати производството по делото като недопустимо, тъй като въззивното решение е постановено по иск за заплащане на обезщетения от неоснователно обогатяване с цена под 5000 лева. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. О п р е д е л и: Оставя без разглеждане касационната жалба на Г. В. И. и М. Е. И. срещу решение от 7.05.2007 г. по гр. д. № 3712/2005 г. на Софийски градски съд. Прекратява производството по гр. д. № 403/2009 г. на Върховния касационен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.