Решение № 14052 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13179/2015 г.

Решение № 14052 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13179/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при Централно управление на Националната агенция по приходите срещу решение № 4916 от 10.07.2015 г., постановено по адм. д. № 9201/2014 г. по описа на Административен съд - С.-град, първо отделение, ХI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена. О. З. Т. М.-Д. от гр. С., лично и чрез адвокат Викторова, поддържа теза за липса на отменителни основания на постановения съдебен акт. Моли същият да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК, 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4916 от 10.07.2015 г., постановено по адм. д. № 9201/2014 г., Административен съд - С.-град, П. отделение, ХI състав, е отменил решение за отказ № 1302852 от 16.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърдено с решение № 1419 от 7.08.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при Централно управление на Националната агенция по приходите. Върнал е преписката на компетентния орган по приходите за издаване на нов акт, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При извършената служебна проверка, се констатира, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. Съдът е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка по делото, възоснова на събраните доказателства, като е съобразил релевантните за спора факти и обстоятелства. По първоначалното дело е било безспорно установено, че за периодите от 1.01.2011 г. до 12.04.2011 г., от 16.04.2011 г. до 31.08.2011 г. и от 17.10.2011 г. до 6.11.2012 г., З. М.-Д. е била включена в общата здравно-осигурителна схема на Европейския съюз. За последното обстоятелство жалбоподателката е представила сертификати по здравноосигурителна схема по чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз. В цитираните сертификати изрично е посочено, че Общата здравноосигурителна схема на ЕС (ОЗОС), е задължителна и осигурява покритие в целия свят (без изключение), 24 часа в денонощие. В разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване е казано, че не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка. Правилата са въведени с Регламент/ЕИО/№ 1408/71, Регламент/ЕИО/№ 574/72, а от 1.05.2010 г. се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС - Регламент/ЕО/№ 883/2004 и Регламент/ ЕО/№ 987/2009 г. Те прогласяват принципа за прилагане на законодателството само на една единствена държава и основното правило за определяне като приложимо законодателството на държавата-членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност, като заето или самостоятелно заето лице. Цитираните регламенти, както и националната норма на чл. 33, ал. 2 ЗЗО, категорично изключват двойното осигуряване в държави членки на ЕС. П. на условия в разпоредбите на чл. 40а ЗЗО, § 19п от ПЗР на ЗЗО и чл. 40б ЗЗО, за подаване на заявление представлява правно-технически способ, целящ въвеждане на отчетност по отношение здравноосигурените лица и дължимите от тях вноски. Те обаче не могат да въведат двойно заплащане на здравноосигурителни вноски, т. е. двойно облагане, в рамките на Европейския съюз. Правилно първоинстанционният съд е отчел примата на съюзното право пред националното право, както и нормата на чл. 33, ал. 2 ЗЗО, която е създадена с оглед синхронизиране на правото на Р. Б. с това на ЕС. С. като принципът на правото на ЕС е свързан по никакъв начин да не се допуска двойно облагане на лицата в рамките на ЕС, то при заплащане на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на ЕС, за периодите, в които лицето е било включено в общата задължителна здравноосигурителна система на ЕС, то не дължи здравноосигурителни вноски в България. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Що се касае до оплакването за присъдения по първоначалното дело адвокатски хонорар, то от данните по него се установява участие на адвокат Викторова, а и самата жалбоподателка е адвокат. С оглед изхода по спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, и представения списък за разноски, в полза на ответницата се присъжда сумата 600 лв., представляваща адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,