Решение № 14056 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2014 г.

Решение № 14056 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на ВНД началника на РУ "Полиция" - Видин против решение № 11 от 28.02.2014 г. по адм. дело № 5/2014 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменено Решение за отнемане на разрешение с рег. № з-421/5.11.2013 г. на ВНД началника на РУ "Полиция" - Видин. Касаторът оспорва решението, като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - Иван Весков Велков от гр. Видин, чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище, в което намира жалбата за основателна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Видин е Решение за отнемане на разрешение с рег. № з-421/5.11.2013 г. на ВНД началника на РУ "Полиция" - Видин, с което на Иван Весков Велков са отнети разрешение да носене и употреба на късо огнестрелно оръжие серия ВН, № ВН0253001, валидно до 17.12.2015 г. и разрешение за носене и употреба на ловно оръжие серия ВН, ВН326825, валидно до 20.10.2016 г. Административният орган е приел, че срещу Иван Весков Велков е образувано досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Предвид изложеното и на осн. чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), административният орган е постановил обжалвания пред първата инстанция административен акт. Съдът е приел, че представените по делото доказателства не обосновават предвидената в материалноправната норма на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ отрицателна предпоставка, при която не се издават, респ. се отнемат издадените разрешения. Предвид изложеното съдът е отменил Решение за отнемане на разрешение с рег. № з-421/5.11.2013 г. на ВНД началника на РУ "Полиция" - Видин. Решението е неправилно. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема при настъпване на обстоятелството по точка 2 на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Точка 2 визира два факта - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. В случая относима за предмета на спора, е хипотезата на образувано наказателно производство. От доказателствата по делото (докладна записка рег. № 26469/5.11.2013 г.) се установява, че се води досъдебно ДП № 78/2013 г. по описа на ГД "НП" - МВР, което е образувано за извършено престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК срещу група лица. С писмо на ГД "НП" - МВР е изискана информация от РУ "Полиция" - Видин във връзка с ДП № 78/2013 г. дали на лицето Иван Весков Велков е издавано разрешително за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В приложеното постановление на Специализирана прокуратура - София от 14.12.2013 г. Иван Весков Велков е посочен като молител, който е сезирал прокурора с молба по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на веществени доказателства. Иззетият лаптоп "ASER" серия № 02010032020 е върнат на молителя, а за останалите веществени доказателства (оръжия и боеприпаси) е постановен отказ. По делото няма преки доказателства дали ДП № 78/2013 г. по описа на ГД "НП" - МВР се води срещу Иван Весков Велков. Съдът, като установил, че за този съществен за предмета на делото факт органът не сочи доказателства, е следвало, на основание чл. 171, ал. 4 и чл. 170, ал. 1 АПК, да му укаже, че за това обстоятелство от значение за делото не сочи доказателства, както и че доказателствената тежест за този факт е негова. Вярно е, че съдът при насрочване на делото с разпореждане от 7.02.2014 г. в закрито съдебно заседание на основание чл. 152, ал. 2 и 3 АПК е указал на административния орган, че следва да представи в съда административната преписка в цялост, но това не означава автоматично и изпълнение на задължението по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК. Указанието на съда за разпределение на доказателствената тежест и за липсата на доказателства за обстоятелства от значение за делото имат самостоятелна функция - осигуряват попълването на делото с релевантни доказателства и прилагането на последиците от недоказването на релевантните факти. Поради това са абсолютна предпоставка за прилагане на правните последици от тези правила. В случая съдът не е дал указания и с това е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от изложеното релевираното от касатора отменително основание - допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е основателно. Това прави обжалваното решение неправилно и налага отмяната му. Тъй като в случая е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК съдът следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указание на страните, свързани със спорното обстоятелство дали срещу Иван Весков Велков има образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, което е от значение за приложението на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. По делото няма доказателства за процесуално представителство на органа от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което съдът не присъди разноски на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд