Решение № 23 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 255/2009 г.
ВКСII гражданско отделение10.02.2010 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Х. Л. и М. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 56 от 14.03.2003 г. по гр. д. № 936 от 2001 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. К. и Л. Х. Л., че земеделски имоти в размер на 21 дка, реституирани по преписка вх. № 585 на ПК-гр. Генерал Т., към момента на образуване на ТКЗС са били обект на правото на собственост на А. Д. К., б. ж. на с. С.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 23 от 10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 255/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Л. Х. Л. и М. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 56 от 14.03.2003 г. по гр. д. № 936 от 2001 г. на Д. окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. К. и Л. Х. Л., че земеделски имоти в размер на 21 дка, реституирани по преписка вх. № 585 на ПК-гр. Генерал Т., към момента на образуване на ТКЗС са били обект на правото на собственост на А. Д. К., б. ж. на с. С. В молбата са изложени твърдения, свързани с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответниците по молбата М. А. Ж. и Я. Ж. Г. са оспорили същата. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на М. А. Ж. против Я. И. А. /наследник на И. А. К. /, Й. Д. К. и В. Д. К./ наследник на Д. А. К. /, Я. Г. К. и Н. Г. К. / наследници на Г. А. К./, А. Н. М., М. С. И., А. П. К., Т. А. К. и Ж. А. К. / наследници на Т. А. К./ и Х. А. К. за установяване, че заявените за възстановяване от ответниците земеделски земи са били собственост на общия на страните наследодател А. С първоинстанционното решение исковете са били отхвърлени, а с въззивното решение, чиято отмяна се иска, е уважен иска спрямо молителите, като наследници на Х. А. К. Последният е починал в хода на въззивното производство на 26.11.2001 г. и М. Д. К. и Л. Х. Л. са конституирани при условията на чл. 120 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 14.01.2002 г. С писмена молба от 11.02.2002 г., за която с влязло в сила решение е установено, че не е подписана от Л. Х. Л. и за която Я. Ж. Г. признава, че е написана и подписана от нея, е приложен акта за смърт и удостоверението за наследници на Х. А. К. и е посочен адрес за призоваване на наследниците в гр. С., ж. к. "С" бл. 18а, вх. А, ап. 18. На този адрес са получени призовки за съдебното заседание на 22.09.2002 г., връчени на 17.07.2002 г. чрез В. Л., син на Л. Л. и внук на М. К., а на 18.07.2002 г. призовки са връчени и лично на лицата на адрес в гр. Д.. Видно от приложеното към молбата за отмяна удостоверение от 26.08.2008 г. на СДП-сектор "Български документи за самоличност", адресът в гр. С., ж. к. "С" е бил посочен като настоящ и постоянен адрес на Л. Л. от месец май 2000 г. до 27.11.2002 г. Тезата на молителите е, че в резултат на подаване от друга страна в процеса, без същата да е била овластена за това, на молбата от 11.02.2002 г., съдържаща изявление, че са уведомени за съдебното заседание и няма да присъстват на същото и поради изпращане на съобщенията от 18.04.2003 г. и от 27.06.2003 г. на неверни адреси, са били лишени от участие в процеса. Безспорният факт, че молбата от 11.02.2002 г. е подадена от Я. И. А. в случая не е довел до лишаването на М. Д. К. и Л. Х. Л. от участие по делото. Посоченият в същата адрес е бил актуалния към този момент адрес за призоваване на Л. Х. Л.. И двете молителки са били уведомени за съдебното производство с получените на този адрес на 17.07.2002 г. призовки, както и лично, чрез връчените им на 18.07.2002 г. на адрес в гр. Д. призовки. От този момент съгласно чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.) тяхно задължение е било да следят за развитието на делото, както и да уведомят съда за новия си адрес /чл. 51, ал. 1 ГПК-отм./. Следователно за единственото проведено по делото редовно съдебно заседание от 27.01.2003 г. молителите са били редовно уведомени при условията на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Съобщението за решението е връчено при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), доколкото към този момент молителите са променили адреса, на който са били призовани без да уведомят съда. В обобщение липсва процесуално нарушение, което да е довело до лишаването на молителите от участие по делото и не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение