Решение № 11474 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11683/2022 г.

ВАСПето отделение22.11.2023 г.докладчик т Илиана Славовска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 319 от 07.11.2022 г., постановено по административно дело 86/2022 г. от Административен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на Биляна ООД, с [ЕИК], деловодни разноски в размер на 2700 (две хиляди и седемстотин ) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение 319 от 07.11.2022 г., постановено по административно дело 86/2022 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отменен Раздел ІІ от негово уведомително писмо 49/Подмярка 5.1 с изх. 01-2600/6827/03.12.2021 г.(УП) и преписката му е върната за ново поизнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като материално незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посоченото УП бъде отхвърлено. С молба, представена от процесуалния представител на касационния жалбодател е поискано и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Биляна ООД в представен писмен отговор от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довело и до материалната му незаконосъобразност. Решението е правилно. Спорът между страните е относно начина на определяне на конкретния размер на приетите като недопустими разходи, от заявените за подпомагане от Биляна ООД с проектно предложение BG06RDNP001-5.003-0014 по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-5.003 по подмярка 5.1 Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития от мярка 5 Възстановяване на селскостопански производствен потенциал, претърпял щети в резултат на природни бедствия, и въвеждане на подходящи превантивни мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 г. по отношение на: 1. Разходи за СМР по изпълнение на Подобект 2.Ограда-2 Черна зона- ажурна ограда в размер на 4533,66 лв. от заявения за финансиране размер от 41 487,67 лв.; 2. Разходи за СМР по изпълнение на подобект 3 Стоманобетонна площадка под силози и монтиране на два броя силози за фураж в размер на 13322,12 лв. от заявения за финансиране размер от 24 231, 34 лв.; 3. Разходи за консултантски услуги в размер на 875,38 лв. от заявения за финансиране размер от 14 200лв. и 4. Разходи за проектиране в размер от 1932,11 лв. от заявения за финансиране размер от 6050 лв. По отношение на разходите по т. 1 и т. 2 в акта е посочено, че същите са редуцирани на основание чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС 162 от 05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 -2020 г. (ПМС 162/2016 г.) във вр. с т. 16 от Раздел 14.3 Недопустими разходи и т. 8 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване по тази процедура във вр. с чл. 48, § 2, б. д от Регламент (ЕС) 809/2004 г. По отношение на разходите по т. 3 и т. 4 отново органът се е позовал на чл. 19, ал. 7, т. 4 ПМС 162/2016 г. и т. 4, съответно б. а и б. б от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията, в които е предвидено, че общите разходи не могат да превишават, както следва - за консултантски и правни услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, като част от общите разходи не могат да превишават 5 на сто от допустимите разходи по т. 1, букви а ж от Раздел 14.1 Допустими разходи, а разходи за изготвяне на технически и/или работен проект, като част от общите разходи - 2,25 на сто от допустимите разходи по т. 1, букви, б е от Раздел 14.1 Допустими разходи. Цитираните разпоредби предвиждат, че оценителната комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, когато се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 правила или ограничения по отношение на заложени процентни съотношения/прагове на разходите. Т.е. на утвърдените от ръководителят на Управляващия орган на програмата (УО), съответно на водещата програма при условията на чл. 26, ал. 1, 3, 4 и 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (с ДВ бр. 51/2022 г. наименованието на закона е променено на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление ЗУСЕФСУ). Алинея 6 на цитираната разпоредба предвижда, че утвърдените документи по ал. 1 се съобщават на всички заинтересовани лица, като се публикуват в ИСУН заедно с обявата за откриване на процедурата чрез подбор, съответно заедно с поканата за участие в процедурата чрез директно предоставяне. Информация относно публикуваните в ИСУН утвърдени документи се публикува на интернет страницата на съответната програма и/или в Единния информационен портал. Съгласно ал. 7 от същата разпоредба след откриване на процедура чрез подбор утвърдените документи по ал. 1 в частта, определяща условията за кандидатстване, може да се изменят само при промени в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, основана на стратегически документ или в съответната програма, които налагат привеждане на документите в съответствие с тях, както и за увеличаване на финансовия ресурс по процедурата. Съгласно чл. 48, т. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент 809/2014) при извършване на административните проверки на подадените заявления за подпомагане разходите се оценяват посредством подходяща система за оценка, като например референтни разходи, сравняване на различните оферти или комисия за оценка. В разпоредбата на чл. 41 от ПМС 189 от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 2020 г. (ПМС 189/2016) са предвидени условията, на които следва да отговаря базата данни съдържаща референтни цени, приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, с изключение на принос в натура и разходи за амортизация, едно от които е обновяването ѝ всяка календарна година до 31 март, а в година на прием на заявления за подпомагане по съответната мярка или подмярка в месеца, предхождащ обновяване на приема, и в случай, че са изминали повече от 4 месеца от последното обновяване на базата данни. От така установената, приложима в случая, правна рамка безспорно следва извод, че извършеното намаляване на размера на разходите, заявени за финансиране посредством прилагане на референтни цени е допустимо, но спорът в случая е дали при това са изпълнени изискванията на цитираната по-горе нормативна уредба. Към материалите на административната преписка е приложена заповед 03-РД/1354/23.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 41 ПМС 189/2016, във вр. с чл. 48, т. 2, б. д от Регламент 809/2014 са определени референтни цени в лева без ДДС, като пределни разходи при извършване на СМР. Не е спорно по делото, че процедурата е открита на 02.02.2020 г., когато със заповед РД09-95 на ръководителя на УО са одобрени Условията за кандидатстване по програмата. Посоченият началният срок за подаване на документите е по 02.02.2021 г., а крайният - 05.05.2021 г. Съответно съставът на оценителната комисия е бил определен на 04.08.2021 г. със заповед 03-РД/2523 на Изпълнителния директор на ДФЗ, която е приключила извършването на техническата и финансовата оценка на предложенията на 17.11.2021 г., за което е съставен протокол от 17.11.2021 г., с което процедурата по класиране и оценяване на подадените заявления е приключила и съответно е на 13.12.2021 г. е постановено обжалваното пред АС Велико Търново УП 49/Подмярка 5.1 с изх. 01-2600/6827 на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. При така посочените факти следва, че приложената към преписката заповед, с която са определени референтните стойности е постановена близо година и шест месеца след откриване на процедурата, включително повече от три месеца след изтичане срока за кандидатстване и няма как да са били известни на участниците в процедурата. При това правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая извършеното намаление е при допуснати нарушения на предвидената нормативна уредба, тъй като в случая не е налице нито една от предпоставките по чл. 26, ал. 7 ЗУСЕФСУ, тъй като референтните цени са определени от УО след откриване на процедурата, без да е налице промяна в правото на Европейския съюз и/или българското законодателство, в политиката на европейско и/или национално ниво, основана на стратегически документ или в съответната програма, които налагат привеждане на документите в съответствие с тях, като липсват данни да е налице и увеличаване на финансовия ресурс по процедурата или да е удължен срока за подаване на проектни предложения. Представената с касационната жалба заповед 03-РД/1354/29.05.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която също са били определени референтни разходи в лева без ДДС като пределни разходи, при извършване на СМР не води до обратен извод, въпреки наведените твърдения на касатора, че именно тя е била приложима и приложена от оценителната комисия при извършване на техническата и финансова оценка от компетентната комисия поради това, че по отношение на нея също не са изпълнени изискванията на чл. 41, ал.1, т. 1 ПМС 189/2016 г., което условие не е изпълнено и по отношение на заповед 03-1354/23.08.2021 г., както правилно е прието в обжалваното решение. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че представената пред него заповед 03-1354/23.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ не отговаря и на изискванията по чл. 41, ал. 1, т. 2 ПМС 189/2016 г., тъй като липсват доказателства за определяне на референтните цени и обновяване на базата данни въз основа на информация за предлагани цени на активи, дейности и услуги от поне трима производители, доставчици и изпълнители, при наличие на такива в страната, чрез ползване на статистически данни и информация за усреднени цени, експертни заключения за действителна пазарна стойност на активи, дейности и услуги или други подходящи способи, като това е относимо и към представената с касационната жалба заповед 03-РД/1354/29.05.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ. Твърденията в касационната жалба, че в случая референтните разходи се определят по реда на чл. 41 ПМС 189/2016 г. в рамките на оперативната самостоятелност на органа да избере най-подходящия начин за определянето им е неоснователен, доколкото в цитираната разпоредба са посочени конкретни условия на които трябва да отговаря базата данни, съдържаща референтните цени, приложима към разходите по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. В тази насока неоснователен е и доводът, че липсва задължение за УО да публикува референтните разходи, които следва да се съдържат в базата данни. Предвид така установеното правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 2 ЗУСЕФСУ предвиждащ, че за всяка процедура се определят специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, като същите следва да бъдат обявени предварително в изпълнение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, както и за последователност и предвидимост при провеждане всяко административно производство, съобразно разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 АПК. Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на одобрените разходи органът е определил такива за СМР по-високи от твърдените за определените от него референтни стойности, съобразявайки променената икономическа среда не води до обратен извод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при органа, в качеството ѝ на разпоредител с неговия бюджет, следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в касационното производство деловодни разноски в размер на 2700 лв., представляващо заплатено възнаграждение за един адвокат при съобразяване на обстоятелствата, че същото е в размер близък до минималния нормативно определен и фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение