Решение № 9859 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2018 г.

Решение № 9859 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие" чрез ст. юрк. К. Гърова, в която процесуалният представител заявява, че на основание чл. 209, т. 3 от АПК обжалва решение № 1494 от 25.06.2018 г. по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд - Пловдив, ХV-ти състав, с което е отменен като незаконосъобразен Акт № 01-2600/3905 от 7.07.2017 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие". Счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост. За така посочените пороци в жалбата са развити подробни съображения, поради които моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените разноски и в двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. От ответника – "А и ВС" ЕООД, гр. Перущица, чрез надлежно упълномощен адвокат С. Стоянов е постъпил писмен Отговор, в който се моли подадената касационна жалба да се приеме за неоснователна и да се остави в сила решението като правилно и обосновано. Претендира присъждане на съдебни разноски – адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба и отново моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Административен съд – Пловдив. Представя списък на разноски и доказателства за изплащането им. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Според прокурора от ВАП са налице касационните отменителни основания по чл. 209 АПК – нарушение на материалния закон. Неизпълнението на визираните в чл. 17, ал. 2 от приложимата за случая Наредба № 4/24.02.15 г. изисквания е годно основание за прекратяване на многогодишния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ. Решението на първоинстанционния съд не съответства на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и затова е незаконосъобразно, и следва да бъде отменено. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 13.07.2018 г. в Административен съд - Пловдив касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 05.07.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", подписана е от надлежно упълномощен адвокат на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и с оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 1494 от 25.06.2018 г. по административно дело № 706/2018 г., в производство по реда на чл. 145-178 от АПК, Административен съд Пловдив, ХV състав, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. с ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, ОТМЕНЯ Акт № 01-2600/3905 от 7.07.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. за кампания 2016 г.; ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, при спазване дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и с трети диспозитив като последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати в полза на жалбоподателя "А и ВС" ЕООД с ЕИК..., седалище и адрес на управление: гр. Перущица, ул. "Васил Соколски" № 36, представлявано от управителя В. Славчев, сумата в размер на 1030 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима като подадена в двумесечния срок съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК и от лице, което има правен интерес от оспорването, а разгледана по същество е основателна. Съдът е констатирал, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е и изпълнителен директор на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява /чл. 20а ЗПЗП/, издаден е в писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването му, което удовлетворява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК; не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото за резултата от административните проверки заявителят на помощта е бил надлежно уведомен, като му е дадена възможност да представи доказателства в хода на проведеното административно производство. Но съдът е счел, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Направил е анализ на разпоредбите на чл. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г.; на чл. 15, ал. 3, т. 1 и чл. 17, ал. 2 от тази наредба; на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. – чл. 63, § 1, чл. 77, § 2, б. "г"; на чл. 21 от регламент /ЕС/ № 1307/2013 г.; на чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Позовал се е на събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, от които е установил, че общата площ, заявена от "А и ВС" ЕООД за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2016 г. е в размер на 30, 95 ха. Площ в размер на 3, 63 ха от одобрената за участие 2015 г. площ не е заявена за кампания 2016 г., но незаявените площи не са по вина на жалбоподателя, тъй като са променени номерата на блоковете на земеделските стопанства и се е получило раздробяване на площите на няколко парцела, а освен това за кампания 2016 г. бенефициентът не е заявил част от използваните площи, тъй като липсва правно основание за тях. За кампания 2015 г. проектираните общински пътища, както и наличието на правно основание за обработваните площи не е било задължително. Посочил е, че за кампания 2016 г. кандидатите не могат да заявят площи, за които в ИСАК няма информация, че има регистрирани правни основания съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 5/2009 година. При тези данни съдът е направил извод, че неправилно органът е приел, че оспорващият не е изпълнил изискванията по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., тъй като не е доказана вина на бенефициента съгласно чл. 77, § 2, б. "г" от Регламент № 1306/2013 г. и не е следвало да се приложи административна санкция, още повече, че от приетата по делото СТЕ се е установило, че жалбоподателят обработва и стопанисва процесните парцели като насажденията се поддържат в добро състояние и следователно нелогично е и е фактически необосновано, когато земеделският стопанин обработва парцелите, за които е поел ангажимент за подпомагане, да не ги заяви за следващата година. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но се явява неправилно поради противоречие с материалния закон. При изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразен краен правен извод. Пред Административен съд – Пловдив е обжалван АКТ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БИОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 11 "БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ" ОТ ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 ЗА КАМПАНИЯ 2016 с № 01-2600/3905 от 7.07.2017 г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С това писмо адресатът "А & ВС" ЕООД, бул. "Шести септември" № 260, гр. Пловдив, с УРН: 596173 се уведомява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 89. 44 %, видно от Приложение № 1, поради което ДФЗ – РА прекратява поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". Този АКТ, който безспорно засяга правата и интересите на земеделския стопанин, е издаден в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 година. Видно от ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – неразделна част от Акта, референтни (одобрени) парцели са 14 броя, посочени по № на парцел и в ха – общо 34. 39 ха; заявени парцели в текущата кампания са 14 броя, посочени по № на парцел и в ха – общо 30. 95 ха, незаявени са 5 парцела, поради което няма посочен № и за хектар е отразено "0"; посочена е площ на пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) – общо 30. 76 ха. В приложението е отразен процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" – 89. 44 %, като е пояснен начина на определяне на процента като математически алгоритъм и получената стойност при прилагането му. Така описаните фактически обстоятелства позволяват както на бенефициента, така и на последващите органи, които упражняват контрол за законосъобразност, да проверят наличието им, респективно тяхната липса. От изложеното следва, че в оспорения административен акт се съдържат и правните, и фактическите основания за прекратяването на ангажимента. Необходимо е да се отбележи за пълнота, че в административния акт не са определени размерите на финансовата помощ, която подлежи на възстановяване, а само е прекратен ангажимента, поради което и съдът правилно не е обсъждал Методиката за намаляване или отказване плащанията по Мярка 11 "Биологично земеделие". Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от приложимата за случая Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в относимата й редакция към датата на издаване на оспорения АКТ – 7.07.2017 г., тоест преди изм. в ДВ, бр. 18/2018 г., в сила от 27.02.2018 г. и преди доп. в ДВ, бр. 18/2019 г., в сила от 1.03.2019 г., одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 5. Веднага следва да се уточни, че ал. 5 не е приложима за казуса. В конкретния случай е безспорно, че първата година на поетия петгодишен ангажимент от страна на земеделския стопанин "А & ВС" ЕООД е 2015 година. Видно от Заявление за подпомагане 2015 – Форма за ЕТ/Юридически лица, кандидатът е кандидатствал по няколко схеми мерки, измежду които и мярката "Биологично земеделие" (Мярка 11) по едно от направленията – "Биологично растениевъдство". Приложена е Таблица за използваните парцели 2015 година. Тези заявени парцели са одобрени за подпомагане, т. н. референтни парцели. Така одобрената площ не може да бъде намалявана през текущата година с повече от 10 % и поне 90 % от тази одобрена площ трябва да се припокрива географски с площта за която ангажимента е поет. В случая процентът на припокриване, установен при извършените административни проверки е 89. 44 %, което се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице Морунова при заявяване и очертаване на площите за кампания 2016 г., бенефициентът "А и ВС" ЕООД е посочил площи, различни от одобрените за участие по мярка 11 "Биологично земеделие", като има и цели парцели, които не е заявил, с обща площ 3, 63 ха и в резултат е нарушен процента на тяхното географско припокриване спрямо одобрените референтни парцели от 2015 г., който е 89, 44 %. Тези факти не се оспорват от самото дружество, защото още в жалбата си до Административен съд - Пловдив жалбоподателят заявява, че два от парцелите (55909-1151-5-2 и 55909-1235-20-1) са с нови трайни биологични насаждения в преход – 1, 50 ха бадеми и 0, 50 ха орехи; че допуснатата грешка в отразяването в кол. 13 – Агроекология и климат, а не в кол. 14 – Биологично растениевъдство касае единствено и само документален, изцяло неволен пропуск на служител от Общинска служба по земеделие, гр. Стамболийски към ОД "Земеделие" – Пловдив и последващо невнимание от представляващия дружеството, като проверяващ документите и оторизиращ ги с подпис и печат; че констатираното намаляване на площите с 3, 44 ха е свързано само и единствено с промените и очертаването на земеделската земя за кампания 2016 г., както и с новото географско позициониране на парцелите; че това са обективни, извинителни причини, свързани с настъпили промени в нормативната уредба на възникналите правоотношения, засягащи нанасянето и застъпването с общински пътища на ползвани от дружеството парцели, вкл. и забавяне на предоставянето на договори за едногодишен наем /аренда/ на парцели в масивите от орехи, които документи не са изисквани при подаване на Заявлението за Кампания 2015 г. и затова през 2016 г. не са заявени част от посочените в Приложение № 1 парцели. Вещото лице посочва, че извършената административна проверка се изчислява автоматично в системата на ДФЗ въз основа на цифрови географски данни на регистрираните граници на всеки един парцел и математически е вярна. От така събраните по делото доказателства, включително и от признанието на жалбоподателя се установява по безспорен начин, че законовото изискване не е спазено. Нормата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е императивна, а не диспозитивна. Законодателят не е предвидил изключения от това правило, поради което изследването и обсъждането на причината за неспазване на разпоредбата е ирелевантно и безпредметно. Тоест за казуса не е относима причината, поради която припокриването (географското пресичане) е 89. 44 %, а не изискуемите се 90 %. Всички земеделски стопани се запознават предварително с тези императивни изисквания и дори подписват изрична декларация при подаване на заявлението си. В конкретния случай видно от приложената на л. 103 Декларация, задължителна за участие по направление "Биологично растениевъдство" (процесното), на първо място в т. 1 е отразено следното: "Запознат съм с изискването да извършвам биологичните дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години от първата година на поемане на ангажимента". Настоящият състав намира за ирелевантен за спора въпроса дали се обработват или не се обработват заявените за кампания 2016 година парцели. Позоваването на практика на Върховния административен съд, че няма правна и житейска логика да се обработва нещо и да не се заяви за ползване и да не може да се получават субсидии, е некоректно. По всяко дело фактическата обстановка е различна. А освен това съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) само Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, а не решение на отделен състав. Следва да се посочи още, че самият земеделски стопанин – бенефициент по поетия петгодишен ангажимент е имал възможността да се запознае със състоянието на парцелите – има ли промяна в техните номера, своевременно да придобие правно основание за ползване, а при грешка в посочването на парцели по Мярка 10 – "Агроекология и климат", вместо по Мярка 11 ("Биологично земеделие") направление "Биологично растениевъдство", да подаде коригиращо заявление. С оглед всичко изложено, в конкретния случай е била налице хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прекратяване на биологичния ангажимент поради неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 2 от същата наредба. Наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4/24.02.2015 г. не игнорира прилагането на горната норма, а според чл. 15, ал. 5 касае само финансовата помощ, която в случая не се претендира за възстановяване, тоест "в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ". Като е достигнал до противоположния правен извод, приемайки тезата, че бенефициентът няма вина, Административен съд – Пловдив е постановил решение, което се явява неправилно и ще трябва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК делото да се реши по същество, като се отхвърли подадената от "А и ВС" ЕООД жалба. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани разноски от по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, към която законът препраща. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,